Танцът на Невестулката [bg]

— Е, ще се омъжиш ли за мен и ще ми родиш ли деца? — ухили се той над чашата си. — Тук е място за свалки, в края на краищата. Самотни мъже и жени от Бюрото по статистика на трудовата заетост и от Държавната печатница идват тук с надеждата да си намерят другарче за леглото.

— Това е най-доброто предложение, което съм получил днес. Но кой поиска тази среща все пак? Защо сме в тази дупка да пием това гадно кафе?

Тейлър гаврътна своето.

— Доста е силно, нали? И на това трябва да сме благодарни. Какво става, Алекс?

— Какво ще кажеш за още един „Пулицър“? — попитах го.

Той се престори, че обмисля думите ми, после очите му грейнаха.

— Ами, защо не. Всъщност няма да е зле да внеса баланс и симетрия върху полицата над камината. Така ми каза едно гадже преди време. Повече не я видях. Работеше за Гингрич, в интерес на истината.

През следващите четирийсет и пет минути разказах на Закъри цялата история, както я виждах аз. Казах му, че има 114 неразкрити убийства в „Саутийст“ и части от „Нортийст“. Подробно му описах какъв контраст имаше между това как се провеждаха разследванията за убийството на Франк Оденкърк и на немския турист в „Джорджтаун“ и убийствата на тийнейджърките Тори Пювър и Марион Кардинъл. Описах му главния детектив — с неговите предубеждения и предпочитания или поне как аз ги виждах. Дори му признах, че никак не харесвам Питман, а Закъри знае, че не питая такива чувства към никого, като се изключат убийците.

Той клатеше глава напред-назад, напред-назад, докато говорех, и не спря, докато не млъкнах.

— Не, че се съмнявам в това, което ми казваш, но имаш ли някакви документи, които го потвърждават? — попита той.

— Ти с твоята мания за подробности. Репортерите сте големи досадници в това отношение.

Пресегнах се под стола си и извадих две дебели папки. Очите на Закъри грейнаха.

— Това би трябвало да ти помогне за материала. Копия от шейсет и седем доклада за нерешени случаи на убийства. Също и копие от досието за разследването на убийството на Пювър и Кардинъл. Забележи броя на детективите, работещи по всеки случай. Провери колко часа работа са отбелязани. Ще видиш огромно несъответствие. Това е всичко, до което успях да се добера — но и другите доклади съществуват.

— Но на какво се дължи това… това злонамерено пренебрежение? — попита ме той.

Въпросът му бе много точен и мъдър.

— Ще ти посоча най-циничната причина. Някои хора в полицията наричат „Саутийст“ „самопочистваща се фурна“. Това звучи ли ти достатъчно като повод за злонамерено пренебрежение? На някои случаи им викат НЗХ — „Няма замесени хора“. Тази фраза я използва главен детектив Питман.

Закъри бързо запрелиства докладите. После стисна ръката ми.

— Отивам си вкъщи, в самотното ми убежище, което е поносимо само защото в него има един „Пулицър“. И ще си имам за четене всички тези вълнуващи полицейски доклади за НЗХ. Да се надяваме, че после ще успея да напиша едно смразяващо кръвта експозе. Ще видим. Както винаги, беше ми приятно да се срещнем, Алекс. Поздрави на Джени, Деймън и Нана Мама. Трябва да ме запознаеш с тях някой ден. Да свържа имената с физиономии.