Танцът на Невестулката [bg]

Обадих се на Кристин да се поуспокоя още малко. Съвсем спонтанно я попитах може ли да се освободи за един дълъг уикенд, евентуално от четвъртък вечер. Кристин каза, че ще успее. Попълних формуляр за отпуск и го оставих на бюрото на Фред Кук. Това бе последното нещо, което той и Питман очакваха от мен. Но вече бях решил, че ще е най-добре да се махна за малко, да се успокоя, а после да си съставя план как да продължа напред.

Когато излизах от участъка, един детектив ме спря:

— Те са в бара на Харт — каза той. — Сампсън каза, че ще ти пазят място.

Заведението на Харт е доста западнало, но много популярно заради джина си. Не е място, където обикновено ходят ченгета, и това обяснява защо някои от нас го харесват. Беше единайсет сутринта и помещението вече бе препълнено, оживено, дори дружелюбно.

— Ето го! — поздрави ме Търман с полупразна халба бира, когато влязох.

Още петима-шестима детективи и приятели бяха там. Новината за отстраняването от служба се бе разпространила много бързо.

Гръмнаха смях и викове.

— Това е ергенско парти — каза Сампсън и се ухили. — Пипнах те, готин. С малко помощ от Нана. Трябва да си видиш физиономията!

Следващият час и половина в бара на Харт продължиха да прииждат приятели. По обед заведението бе претъпкано и тогава започнаха да се появяват редовните посетители, които идваха тук да обядват. Собственикът, Майк Харт, беше във вихъра си. Не се бях замислял за ергенско парти, но сега, когато то вече течеше, се радвах, че е станало така. Много мъже все още прикриват чувствата си, но не и на ергенско парти, поне не когато го организират най-близките ти приятели.

Беше много весело. За няколко часа всички забравиха за отстраняването от работа. Честитяха ми и ме прегръщаха повече пъти, отколкото можех да преброя, и дори получих една-две целувки. Всички ми викаха „готин“ по примера на Сампсън. Често използваха и думата „обичам“, даже прекалиха с нея. Заляха ме със сантиментални речи, които в същото време бяха много смешни. Общо взето, всички пийнаха повече от достатъчно.

В четири следобед двамата със Сампсън излязохме на ослепителната дневна светлина на улицата, подпирайки се един друг. Майк Харт лично ни бе извикал такси.

За един съвсем кратък миг се сетих за лилаво-синьото такси, което търсехме — но после тази мисъл се изпари яко дим от тавата ми.

— Готин — прошепна ми Сампсън, докато се намествахме в таксито. — Обичам те повече от живота си. Вярно е. Обичам децата ти, обичам Нана, обичам бъдещата ти жена, прекрасната Кристин. Закарайте ни у дома — каза той на шофьора. — Алекс ще се жени.

— А той ще ми бъде кум — допълних аз.

Шофьорът се усмихна.

— Точно така — кимна Сампсън.