Танцът на Невестулката [bg]

— Голям проблем — съобщи Фред, доволен, че не ми помага. — Само това мога да ти кажа, Алекс.

Остави ме да размишлявам какъв е проблемът. Усещах как неприятното чувство се надига в гърлото ми. Доброто ми настроение вече ме изоставяше.

Прекосих скърцащия дървен под на коридора към кабинета на шефа. Нямах представа какво да очаквам, но със сигурност не бях подготвен за това, което открих.

Веднага се сетих за това, което Деймън бе казал сутринта: „Време е да заживеем по-нормално“.

Сампсън седеше в кабинета на шефа. Раким Пауъл и Джером Търман също бяха там.

— Влез, доктор Крос — махна ми с ръка Питман. — Заповядай. Очаквахме пристигането ти.

— Какво има? — прошепнах на Сампсън, докато сядах на един стол до него.

— Още не знаем, но не е на добре — отвърна той. — Шефът не ни е казал и дума. Но прилича на канарчето, което изяло котката.

Питман мина пред бюрото си и облегна широките си бутове на него. Тази сутрин изглеждаше особено доволен от себе си и готов за гадости. Мишосивата му коса бе зализана назад и приличаше на шлем върху продълговатата му глава.

— Аз ще отговоря на въпроса ти, детектив Крос — каза той. — Всъщност не исках да говоря с другите детективи, преди да дойдеш. Считано от тази сутрин детективи Сампсън, Търман и Пауъл са временно отстранени от активна служба. Работили са по случаи извън покриваните от този участък. Все още се събират доказателства за пълния мащаб на техните действия, както и дали са замесени други детективи.

Понечих да заговоря, но Сампсън стисна ръката ми — силно.

— Спокойно, Алекс.

Питман ги изгледа и тримата.

— Детективи Сампсън, Търман, Пауъл, можете да си тръгвате. Профсъюзният ви представител е уведомен за ситуацията. Ако имате въпроси или възражения срещу решението ми, отнасяйте ги към него.

Сампсън бе стиснал зъби. Не каза и дума на шефа. Стана и излезе от кабинета. Търман и Пауъл го последваха. И те не продумаха. Тримата бяха всеотдайни детективи, които работеха усилено, и аз не можех просто да гледам безучастно това, което се случваше.

Зачудих се защо шефът ме бе пожалил засега. Също така се запитах защо Шон Мур го нямаше. Циничното обяснение бе, че Питман искаше да ни противопостави един на друг, да ни накара да мислим, че Шон е говорил срещу нас.

Питман се пресегна към бюрото си и взе днешния „Уошингтън поуст“.

— Случайно да си видял тази статия в днешния брой? На първа страница, долу вдясно?

Бутна вестника към мен. Наложи се да го хвана, за да не падне на земята.

— „Скандал около неразкрити убийства в «Саутийст».“ Да, видях я. Прочетох я вкъщи.

— Сигурен съм, че си я прочел. Господин Тейлър от „Поуст“ цитира неназовани източници в полицейското управление. Да имаш нещо общо с тази статия? — попита Питман и заби поглед в мен.