Танцът на Невестулката [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Алекс Крос #5
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-910-X
- Переводчик: Дори Габровска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Танцът на Невестулката [bg]». Краткое содержание книги:
Той най-после кимна и протегна ръка.
— Видях две момичета да се качват в една кола. Към два-три през нощта на И стрийт. Не видях ни шофьора, ни лицето му или к’вото и да било. Много тъмно беше. Но караше такси. Като синьо-лилаво такси. Нещо такова. Момичетата седнаха отзад и таксито потегли.
— Това ли е всичко? — попитах го. — Не искам да се налага да се връщам тук по-късно. И пак да ви прекъсвам играта.
Букър се замисли, после добави:
— Шофьорът беше бял мъж. Видях ръката му, като я протегна през прозореца. В „Шоу“ ни’кви бели момчета не карат таксита нощем, поне аз не съм виждал.
Кимнах, изчаках малко, после се усмихнах на другите играчи.
— Господа, можете да продължите.
Туп, туп, туп.
Букър наистина играеше добре.
35.
Новата информация ни даваше нещо, за което да се захванем. Бяхме отхвърлили огромно количество неблагодарна работа по улиците и нещо най-после бе изскочило. Знаехме цвета на таксито, което бе взело момичетата малко преди да бъдат убити. Фактът, че шофьорът е бял, бе най-важната информация засега.
Със Сампсън отидохме вкъщи, вместо да се връщаме в участъка. Така щеше да ни е по-удобно да работим по новите следи. Отне ми около пет минути да получа още информация от един познат в службата, контролираща таксиметровите компании. Никоя от фирмите във Вашингтон не използвала в момента лилаво-сини таксита. Това вероятно значеше, че таксито е незаконно. Научих, че някаква фирма на име „Ванити кабс“ имала такива таксита преди време, но прекратила дейността си през 95-а. Моят познат ми каза, че има вероятност пет-шест от старите коли все още да се движат по улиците. Първоначално били петнайсет лилаво-сини таксита, а това не бе много, дори всичките да бяха още в движение, което бе доста съмнително.
Сампсън се обади на таксиметровите компании, които редовно обслужваха „Саутийст“ и особено „Шоу“. Според техните сведения само трима бели шофьори били на смяна онази нощ.
Работехме в кухнята. Сампсън въртеше телефони, а аз седях на компютъра. Нана ни беше направила кафе и бе оставила на масата плодове и половин орехов пай.
Раким Пауъл се обади вкъщи към 4:15. Вдигнах телефона.
— Алекс, Питман е пуснал подмазвачите си и сега душат наоколо като озверели. Фред Кук искаше да знае по какво работите двамата със Сампсън днес следобед. Джером му каза за убийството на Оденкърк.
— Ако убийствата в „Саутийст“ са свързани по някакъв начин, това е самата истина — кимнах аз.
— Още нещо — каза Раким, преди да прекъсне. — Проверих в Отдела по превозните средства. Може да се окаже полезно. Патрулната кола е засякла някакво лилаво такси, което не спряло на знак стоп към един часа през нощта в „Екингтън“, близо до университета, на Втора улица. Може би нашият човек живее там.
Плеснах с ръце и поздравих Раким. Дългите ни часове работа по неизяснените убийства най-после започваха да се отплащат.
Може би скоро щяхме да хванем Невестулката.
36.
Действаше много по-предпазливо напоследък. Посещението във Вашингтон на Джордж Бейър — Глада бе предупреждение, предупредителен изстрел и Шейфър го бе приел съвсем насериозно. Другите играчи можеха да бъдат не по-малко опасни от самия него. Точно те го бяха научили да убива, а не той тях. Не трябваше да ги подценява, особено ако искаше да спечели играта.
В деня след посещението на Глада другите го информираха, че Бейър е пристигнал във Вашингтон и че вероятно го наблюдава. Той прие това като второ предупреждение. Действията му ги бяха подплашили и сега те си връщаха. Всичко бе част от играта.
След работа онази вечер се отправи към скривалището си в „Екингтън“. Забеляза, че поне петима-шестима полицаи обикалят улицата.
Веднага заподозря другите конници. Бяха го предали в края на краищата. Или си играеха да обтягат нервите му? Какво правеха ченгетата тук?
Паркира ягуара на разстояние няколко пресечки, после се отправи към апартамента пеша. Трябваше да провери какво става. Беше с костюм на тънко райе, строга риза и вратовръзка. Знаеше, че изглежда достатъчно почтено. Носеше кожено куфарче и несъмнено приличаше на бизнесмен, който се прибира в дома си.