Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме [bg]

Отидох до езерото и дори не се подразних от присъствието на Карън и Емили. Плувахме, състезавахме се, забавлявахме се.

Предполагам, че момичетата са се досетили, че има нещо между мен и Дан, защото си тръгнаха веднага, щом излязохме от водата. Двамата с него се разходихме из гората. Когато сме сами, имам чувството, че всичко ще се уреди. Харесва ми да си мисля, че и аз го карам да се чувства така.

Toй ме изпрати до дома, само че този път налетяхме на мама насред алеята за автомобили.

-Отивам да заредя колата - заговори тя. - Дан, искаш ли да те закарам до града?

Момчето се съгласи, а аз попитах дали мога да oтида с тях. Майка ми отвърна:

-Разбира се. А по пътя ще вземем и госпожа Несбит с нас, защото иска да отиде до библиотеката.

Пo шосето към града бяха останали само две работещи бензиностанции. Но трябваше да се изчака на дългата опашка и се плащаше преди напълването на резервоара. Вземаха по дванайсет долара за галон или трийсет и пет долара за три галона. Искаха точните суми, защото нямали как да връщат рестото. И на всичко отгоре не даваха над три галона на автомобил. Обикновено отнемаше около час да заредиш резервоара, след което, със закупения с толкова мъка и чакане бензин, отпраш-ваш до следващата бензиностанция, за да се наредиш на следващата опашка за следващите три галона. И накрая, ако ти останат още пари и време, се връщаш на първата, за да започнеш всичко отначало.

И така, докато мама чакаше реда си на опашката, имаше предостатъчно време човек да прескочи до библиотеката или където другаде пожелае. Много пъти тя оставяше Мат и Джони в парка, където те се включваха в някой бейзболен мач на игрището, докато майка ни чакаше на опашката пред бензиностанцията. Но понеже бяхме сигурни, че ще завали, братята ми решиха да пропуснат днешната разходка из парка. Затова в колата имаше достатъчно място за Дан, мен и госпожа Несбит.

Мама се нареди на опашката, виеща се пред бензиностанцията, а госпожа Несбит, Дан и аз се отправихме към библиотеката. Много малко обществени сгради бяха останали отворени в града, затова библиотеката ставаше все по-популярна. Но като нямаше ток, вътре беше съвсем тъмно и библиотекарките не можеха да записват взетите книги с четеца на баркод, така че се работеше на доверие. Даваха максимум по четири книги на читател, като се надяваха добросъвестно да ги върне.

У дома беше пълно с книги, но мама настояваше трите й деца да посещават библиотеката колкото може по-често. Според мен тя просто се опасяваше, че в най-скоро време и нея ще я затворят.

Всички си избрахме по няколко книги. Прибрах в раницата си моите, заедно с книгите на госпожа Несбит. С Дан се целувахме между високите до тавана библиотечни рафтове. Като излязохме навън, той си тръгна към своя дом, а аз и госпожа Несбит се върнахме при бензиностанцията, за да правим компания на мама, докато й дойде редът.