Без светлина [bg]

— Така, понеже тези сътрудници са източници, нови източници, това означава, че има много информация, с която не разполагаме.

— И не съществува никакво „регистриране“ — каза Грейвър. Той вече усещаше какво се задава. — Няма сведения както при пуснатите под гаранция или постъпващи данни за временно освободените. Тъй като те не са се договаряли за даване на информация срещу облекчаване на присъда, няма прокурорско споразумение. Не са продавали сведенията си, следователно няма писмени документи — или някакво допълнително обвързване — за това. Значи няма и история за тяхната надеждност. Знаем само, че информацията им е била добра в този единичен случай.

— Точно така. — Пола тупна с ръка по бележника си и поклати глава. — Всъщност — рече тя, кръстосвайки ръце в скута си — ние дори не можем да сме сигурни дали с тези източници изобщо някой се е срещал, освен самия Тислър. — Тя погледна отново бележките си. — С изключение на твоя рецензиращ подпис, оперативните документи бяха всички подписани от Тислър като контролен офицер, в присъствието на Безъм.

Както винаги, Пола го бе изненадала. Като аналитик тя съперничеше на Бъртъл. Макар че педантично очертаваше схемата на един истински кошмар, той не можеше да не се възхити на умението й да долавя невидимото. Тя го изгледа и с ръка отметна косите от лицето си.

— И така — тя кимна към папките върху бюрото на Грейвър, — от тези сведения за сътрудниците се вижда, че са допълнени с нови данни преди пет месеца, през януари, както е според оперативните инструкции. Според последните данни двама от петимата „източници“ са си сменили адресите тази година, двама — миналата година. По един за случаите Пробст и Фрийл всяка година. Чисто и подредено. Балансирано.

Пола поклати глава, без да откъсва поглед от Грейвър.

— Не съвсем. Днес следобед се обадих на четири телефона. На първия, Брус Шек, имаше телефонен секретар, който каза, че това е номерът, който съм набрала, и да оставя съобщение. На номера на втория източник, Колийн Сайнър, ми отговори жена. Тя каза, че Сайнър и още една жена са й били съквартирантки, но не знаела нищо за нея повече от две години. При другите два номера ми се обадиха хора, които никога не бяха чували за лицата, споменати в досието. И в двата случая бяха притежавали телефонните си номера от години.

Двамата се гледаха втренчено. Грейвър се мъчеше да преодолее нарастващата тревога.

— Не съм се обаждала по случая Селдън — каза тя. — Не исках да рискувам и да оплескам всичко.

— Кой е подписал при проверките? — попита Грейвър. — Безъм?

Пола кимна сериозно.

— Позна.

Мозъкът на Грейвър беше застинал в онова напрегнато затишие, което човек усеща, осъзнавайки, че ще се случи нещо невероятно, и то неминуемо в следващия момент.