Без светлина [bg]
- Автор: Линдсей Дэвид
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: „Епсилон“
- Переводчик: Росица Германова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Без светлина [bg]». Краткое содержание книги:
— Боже мой — рече той. Пола бе постъпила като истински аналитик. Бе отстъпила малко назад и така бе видяла цялата картина. Смъртта на Артър Тислър бавно се изплъзваше от ярката и сигурна светлина на съдебната медицина и отново започваше да чезне в мрачните сенки на съмнението. Грейвър се изправи на стола и се подпря с ръце на бюрото. — Още нещо?
— Нищо друго — сви рамене тя. Изглеждаше изтощена.
— Кучият му син — каза Грейвър. Главата му беше замаяна, усещаше някаква клаустрофобия.
— Разработили са случаите твърде лесно — рече Пола и в гласа й се долавяше мъчителна смесица от предпазливост и убедителност. — Твърде гладко. Има нещо порочно в тези източници, Маркъс. Може би са лъгали. Може да са били подставени. — Тя поклати глава. — Просто не го побира умът ми.
— Не са лъгали — каза Грейвър. Той също беше уморен, а и потресен. — Всичко, което тези източници са съобщили, е било вярно и потвърдено от втора, понякога и трета страна. Ами че те бяха намерени за виновни, боже мой.
— Но те прикриват източниците. Безъм. Вероятно. Но със сигурност Тислър… и Дийн.
Откъм магистралата се дочу сирена на линейка и светлините й проблясваха в здрача, преди да завие на север. Грейвър продължаваше да се взира през прозореца дълго след като линейката бе изчезнала.
— Господи, Пола — промълви Грейвър, — аз…
Просто не можеше да го повярва и едва не изтърси, че не вярва Бъртъл да е замесен. Лесно беше да приеме, че Тислър е бил продажен. Беше мъртъв и във всеки случай Грейвър не беше особено близък с него. А пък Безъм беше един от най-неприятните му личности изобщо, приятелче на Уестрейт, когото помощник-шефът беше натрапил на Грейвър. Но да види подобни уличаващи факти срещу Бъртъл, беше направо потресаващо.
Той се взираше в облия камък. Изводите от нейния анализ бяха неоспорими. Изправи се и се приближи до прозореца. Въздухът в стаята не му достигаше; сърцето му се блъскаше в гърдите.
Пола нервно задрънка гривните си. Грейвър знаеше, че на нея й е ясно какво преживява той в момента. Господи. Животът не беше спрял, но неочаквано и драматично беше забавил хода си.
— Така — каза той, взирайки се през прозореца, но без да вижда нищо. — Тогава с какво разполагаме? Да речем, че те прикриват източниците. Защо ще го правят? Искам да кажа, с каква цел?
— Може би източниците не са законни — предположи Пола. — Може би те… Ами ако има само един източник и всичко това се ръководи отвън, а не оттук?
— Би било съвсем прекалено — отвърна Грейвър. — Тези три операции нямаха чак толкова общо помежду си.
— Това не е задължително. Общият знаменател би могъл да бъде мотивът на този, който е отвън. Малка е вероятността да видим някаква връзка отсам.
Грейвър знаеше, че е права. Явно доста го бе обмисляла, преди да му го сервира. Той предугади накъде води нейната логика.
— Това е продължавало от доста време — каза той и се върна до бюрото си. — И е действало добре. Сега всичко е вече изгладено. Навярно няма да открием нищо в документацията, което да свързва тези разследвания. Няма да има за какво да се заловим.
И двамата замълчаха.
— Не можем да привикаме Безъм или Дийн — каза най-после Грейвър и седна пак зад бюрото си. — Още при първия намек, че подозираме нещо, всичко ще се изпари.
— Кога трябва да се върне Безъм от своя риболов?
— Вдругиден… в сряда. — Започна да го боли глава. — Но има още една седмица отпуск. Ще се върне на работа едва следващата сряда.
— Смяташ ли, че Дийн може да се свърже с него?
Грейвър сви рамене. Той се взираше в камъка, мъчеше се да измести образа на Бъртъл от съзнанието си и да разсъждава върху откритията на Пола. Главата му се пръсваше от рояка предположения.
— Трябва да съкратя анкетата за Тислър — каза той.
— Какво?
— Прибери всичко колкото се може по-бързо — рече той. — Няма да се възползвам от седмицата, която казах на Уестрейт, че ще е необходима. Кейси ще се окаже с празни ръце при оная проверка. Сега съм сигурен в това. Дийн няма да „открие“ нищо. Ще приключа случая, ще напиша обяснителен документ и ще го прибера. Във всеки случай точно това иска Уестрейт, акуратен завършек. Ще му го предоставим.
— А после какво? — Пола бърчеше чело, неразбираща накъде клони той.