Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Брит-Мари беше тук [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Брит-Мари беше тук [bg]

Электронная книга - «Брит-Мари беше тук [bg]». Краткое содержание книги:

Авторът на Човек на име Уве и Баба праща поздрави и се извинява се завръща с нова трогателна история за любовта и шанса да започнеш отначало. Брит-Мари е 63-годишна жена, на която често казват, че е пасивно-агресивна мрънкаща вещица. След 40 години брак тя напуска големия град и неверния си съпруг и попада в Борг. Борг е градче, преминало през финансова криза, след която са останали единствено табелки Продава се! и една вмирисана на бира пицария. Брит-Мари мрази футболa, а Борг има само него. Това не е началото на прекрасно приятелство, ни най-малко. Но местният младежки отбор се нуждае от треньор толкова отчаяно, че са готови да дадат работата на когото и да е. И не се интересуват от дреболии като това, че Брит-Мари не иска да има ама съвсем нищо общо. Защото в критични ситуации има само една универсална истина за градчетата: пицариите и футболът са последното, от което хората се отказват. Брит-Мари беше тук е роман за предразсъдъци (не че Брит-Мари има предразсъдъци, естествено, че не), правилно подредени прибори (вилици, ножове, лъжици, в този ред, не че Брит-Мари би опявала за такова нещо) и едно провинциално градче, което жадува да не загуби поне един мач. Това е история за втори шансове, за първи шутове и за това как почти всичко може да се почисти със сода бикарбонат. Фредрик Бакман е написал любовна история, както и обяснение в любов към футбола и местата, където се играе той, но най-вече към една жена, която цял живот е чакала животът й да започне. Брит-Мари беше тук е роман за това да се изгубиш, да се влюбиш и да риташ всичко, което се търкаля. Фредрик Бакман живее в Стокхолм със съпругата си и двете си деца. Това, че е привърженик на Манчестър Юнайтед, е само един от многото му недостатъци.
1 ... 36 37 38 39 40 41 42 43 44 ... 116
Перейти на страницу:

– Останах с впечатлението, че татко ви много е обичал Борг. Значи в това градче все има нещо за харесване! – виква тя към долния етаж.

Банк не отговаря. Брит-Мари се чувства задължена да повтори:

– Не предъвквам!

Банк измърморва нещо, което звучи като ругатня. Външната врата се затваря след нея и кучето. Къщата се удавя в тишина.

Брит-Мари се оглежда. Разбира, че нито Банк, нито татко ѝ са държали особено много на хигиената. Предполага, че това се дължи на факта, че и двамата са варвари, тъй като тя наистина няма предразсъдъци. Нито към мъртвите, нито към слепите. Или към тези със зрителни увреждания. Или към когото и да е. През прозореца вижда Банк и кучето да се отдалечават надолу по улицата. Отново вали. Полицейския автомобил го няма. Отвън минава самотна кола. После настъпва тишина. Брит-Мари замръзва отвътре.

Сваля спалното бельо от леглото и покрива матрака с бакпулвер. Вади списъка за деня от чантата си. В него не пише нищо. Няма точки за отмятане. Мракът нахлува през прозореца и отнася Брит-Мари със себе си. Тя не пали лампата. Намира кърпичка в чантата си и плаче в нея, застанала права. Не иска да сяда на матрака, преди да е достатъчно чист.

Чак след полунощ забелязва вратата. Намира се до един от прозорците и води към нищото. На Брит-Мари ѝ е трудно да повярва на това, което вижда, затова се налага първо да вземе бутилка „Факсин“ и да почисти прозорците и стъклото на вратата толкова старателно, колкото е възможно в мрака. Едва след това посмява изобщо да докосне дръжката. Тя не помръдва. Брит-Мари дръпва с всичка сила, използвайки цялата си тежест, макар че това не означава кой знае какво. За мимолетен миг вижда света отвъд стъклото и се сеща за Кент и за всички неща, с които според него тя не можела да се справи. Нещо от всичко това я кара да събере сили за един последен, бесен напън. Бравата капитулира и вратата зейва, а Брит-Мари отхвърча назад.

Дъжд вали по пода през отворената врата. Брит-Мари седи облегната на леглото, диша тежко и гледа навън.

Стаята има балкон.

14

Един балкон може да промени всичко.

Шест часá сутринта е и Брит-Мари се чувства ентусиазирана. За нея това е ново преживяване. Настроението на Някоя може да се причисли по-скоро към махмурлийския и леко навъсен вид. Брит-Мари я събуди, защото преди малко почука на вратата на пицарията и ентусиазирано я попита дали има бормашина. Някоя отвори, с махмурлук и леко навъсена, и информира Брит-Мари, че пицарията и останалите търговски предприятия на територията ѝ са затворени по това време на денонощието. Брит-Мари пък я запита грижовно защо тогава Някоя била там, тъй като Брит-Мари изобщо не намирала за хигиенично да се живее в пицария. Очите на Някоя бяха затворени, а по тениската ѝ имаше или храна, която не е успяла да измине целия път до устата на Някоя, или храна, която по някаква причина се е върнала обратно, но въпреки това тя опита да обясни доколкото може, че след снощния мач е била „твърде пияна“, за да се прибере у дома. Брит-Мари кимна разбиращо и каза, че според нея това било мъдро решение, тъй като човек все пак не бива да кара пиян. И изобщо не гледаше към инвалидната количка, докато казваше това, естествено, защото Брит-Мари няма предразсъдъци.

Някоя измърмори нещо и опита да затвори вратата. Но както казахме, Брит-Мари бе ентусиазирана, а както се оказа, в тези случаи е трудно да бъде спряна. Внезапният пристъп на ентусиазъм се дължеше както на балкона, така и – предимно – на факта, че Брит-Мари вече имаше къде да остави балконските си саксии. Това промени всичко. Брит-Мари се чувстваше готова да се справи с целия свят. Или поне с Борг.

Но Някоя като че ли не реагираше много добре на чужд ентусиазъм в шест сутринта, затова Брит-Мари я попита дали случайно има бормашина. Някоя имаше. Донесе я. Брит-Мари я взе с две ръце и без да иска, натисна бутона за включване, вследствие на което свределът изрови съвсем мъничка дупка в ръката на Някоя. Тогава Някоя си взе обратно бормашината и настоя да разбере какво смята да прави Брит-Мари с нея. Брит-Мари я информира ентусиазирано, че възнамерява да окачи картина.

Затова сега Някоя е в развлекателния център, с махмурлук и леко навъсена, и с бормашина в ръка. Брит-Мари стои в средата на стаята и наблюдава картината ентусиазирано. Намери я в бараката за инструменти на развлекателния център по-рано тази сутрин, тъй като Банк ѝ бе наредила да опразни къщата през деня, а на Брит-Мари така и така ѝ беше трудно да спи поради всички емоции около онова с балкона. Картината се намираше зад неописуем конгломерат от боклуци и беше покрита със слой прах, който бе толкова дебел, че приличаше на вулканична пепел. Брит-Мари отнесе картината в развлекателния център и я почисти с влажен парцал и бикарбонат. Сега изглежда много стилно.

1 ... 36 37 38 39 40 41 42 43 44 ... 116
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)