Брит-Мари беше тук [bg]

Тя сякаш е решила да лагерува в кухнята, така че през това време Брит-Мари прави каквото прави в такива ситуации: чисти. Когато приключва, помещението изглежда много приятно, действително. Вътре няма цветя, за жалост, но на плота до касата има ваза с бяла лепенка, на която пише „бакшиши“. Празна е. Брит-Мари я измива и я слага обратно до касовия апарат. После вади всички монети от чантата си и ги слага във вазата. Разбутва ги леко, все едно са почва за цветя. Така изглежда по-приятно, отколкото с празна ваза.

– Може би нямаше да развиваш толкова много непоносимости, ако поддържаше малко по-добра хигиена тук – обяснява тя грижовно, щом Някоя излиза от кухнята.

Някоя масажира слепоочията си, завърта инвалидната си количка и изчезва обратно в кухнята. Брит-Мари побутва монетите във вазата. Входната врата иззвънява и двамата мъже с брадите и шапките влизат вътре. Те също изглеждат като махмурлии.

– Ще ви помоля да избършете обувките си отвън – веднага ги информира Брит-Мари.

– А? – казват мъжете.

– Току-що измих пода, разбирате ли – просветлява ги тя.

Те правят каквото им казва Брит-Мари. Може би по-скоро от шок, отколкото от добри намерения.

– Ха. С какво можем да ви услужим? – интересува се Брит-Мари, когато двамата се връщат.

– Ка... фе? – успяват да кажат мъжете, оглеждайки се наоколо така, сякаш са попаднали в паралелно измерение, където има същата пицария като тази, в която обикновено пият кафе, само че чиста.

Брит-Мари кима и отива в кухнята. Някоя спи с бутилка бира в ръка и с глава в кутията за прибори. Брит-Мари не намира кухненски кърпи, затова взима две ролки домакинска хартия, повдига внимателно главата на Някоя и поставя ролките в кутията вместо възглавница. После внимателно полага главата на Някоя върху тях. Сварява кафето в съвсем обикновена кафеварка, без да я подлага на удари от камъни, и го сервира на мъжете с брадите и шапките. Остава до масата им за кратко, защото си мисли, че някой от тях може би ще каже, че кафето е хубаво. Те не го правят.

– Значи кафето не ви е по вкуса – констатира тя, определено не кисело.

Мъжете я зяпват така, сякаш ги е заговорила, без да използва гласни звуци. Брит-Мари избърсва няколко невидими и няколко не невидими трохи от масата и поглежда днешните вестници.

– Ха. Възнамерявате ли да решавате кръстословиците? – пита тя.

Мъжете се вторачват във вестниците. Брит-Мари кима грижовно.

– Ако не възнамерявате да ги решавате, мога да ги реша вместо вас.

Мъжете я поглеждат все едно ги е попитала дали занапред възнамеряват да използват бъбреците си, или тя може да ги вземе. Брит-Мари хваща каната с две ръце и пояснява:

– Да не отидат нахалост.

– А ти коя си всъщност? – пита единият от мъжете.