Брит-Мари беше тук [bg]

Той се засмива. Тя не знае дали се смее на нея. Той спира, когато забелязва, че Брит-Мари явно не оценява смеха му.

– Как стана така, че се премести тъкмо в Борг? – любопитства полицаят.

– Бях назначена тук – отговаря Брит-Мари.

Краката ѝ са заровени сред празни кутии от пица и хартиени торбички от ресторанти за хамбургери. На задната седалка има статив и купчина четки и картини.

– Ходя на курс по рисуване с акварелни бои, в града! Харесват ли ти картините? – пита полицаят въодушевено, щом вижда накъде гледа Брит-Мари.

– Не – казва тя.

Той барабани засрамено по волана.

– Разбира се, разбира се, нямам предвид собствените ми картини, разбира се. Аз самият съм просто щастлив аматьор, имам предвид като цяло, естествено. Истинските картини. Красивите.

Една част от Брит-Мари иска да каже „твоите картини също са красиви“, но една друга, много по-разумна част, веднага отговаря:

– У дома нямаме картини. Мъжът ми не обича изкуство.

Полицаят кима мълчаливо. Стигат до града, който се намира на две мили от Борг. В действителност той също представлява по-скоро градче. Точно като Борг, само че малко по-голямо. Запътил се е в същата посока, просто не толкова бързо. Брит-Мари тегли пари от банкомата, който се намира до един солариум. Тя изобщо не намира това за хигиенично, тъй като е чела, че солариумите причиняват рак, а ракът определено не е хигиеничен.

Отнема ѝ известно време да изтегли парите, защото толкова се старае да скрие ПИН кода си, че сама не вижда кои копчета натиска. Този процес никак не се улеснява от факта, че Брит-Мари продължава да държи бамбуковата завеса над главата си. Не ѝ се мисли какво биха си помислили хората, ако наблизо имаше такива.

Но полицаят не ѝ казва да побърза. За своя изненада, тя осъзнава, че това ѝ харесва. Кент все ѝ повтаряше да побърза, независимо колко бързо вършеше нещата. Брит-Мари сяда обратно в полицейската кола и започва да чувства, че може би трябва да каже нещо социално. Затова си поема дълбоко дъх, посочва празните кутии и торбички по пода и казва:

– Разбира се, в града нямат курс по готварство, не.

Полицаят грейва.

– Напротив, напротив! Ходих на един, където ни учиха да приготвяме суши! Ти някога правила ли си суши?

– Определено не. Мъжът ми не обича чуждестранна кухня – отговаря разумната част от Брит-Мари.

Полицаят кима разбиращо.

– Естествено, естествено. То при сушито няма много готвене. Най-вече се... реже. А и аз не съм правил много суши, ако трябва да съм честен. След курса, имам предвид. Не е толкова приятно да готвиш само за себе си, ако ме разбираш.

Той се усмихва засрамено. Тя изобщо не се усмихва.

– Не – казва Брит-Мари.

Влизат в Борг. Накрая полицаят като че ли събира смелост да смени темата.

– Както и да е, беше мило от твоя страна да вземеш хлапетата под крилото си. В днешно време не е лесно да отраснеш в Борг. Нали разбираш, децата имат нужда някой да ги забелязва.