Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Брит-Мари беше тук [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Брит-Мари беше тук [bg]

Электронная книга - «Брит-Мари беше тук [bg]». Краткое содержание книги:

Авторът на Човек на име Уве и Баба праща поздрави и се извинява се завръща с нова трогателна история за любовта и шанса да започнеш отначало. Брит-Мари е 63-годишна жена, на която често казват, че е пасивно-агресивна мрънкаща вещица. След 40 години брак тя напуска големия град и неверния си съпруг и попада в Борг. Борг е градче, преминало през финансова криза, след която са останали единствено табелки Продава се! и една вмирисана на бира пицария. Брит-Мари мрази футболa, а Борг има само него. Това не е началото на прекрасно приятелство, ни най-малко. Но местният младежки отбор се нуждае от треньор толкова отчаяно, че са готови да дадат работата на когото и да е. И не се интересуват от дреболии като това, че Брит-Мари не иска да има ама съвсем нищо общо. Защото в критични ситуации има само една универсална истина за градчетата: пицариите и футболът са последното, от което хората се отказват. Брит-Мари беше тук е роман за предразсъдъци (не че Брит-Мари има предразсъдъци, естествено, че не), правилно подредени прибори (вилици, ножове, лъжици, в този ред, не че Брит-Мари би опявала за такова нещо) и едно провинциално градче, което жадува да не загуби поне един мач. Това е история за втори шансове, за първи шутове и за това как почти всичко може да се почисти със сода бикарбонат. Фредрик Бакман е написал любовна история, както и обяснение в любов към футбола и местата, където се играе той, но най-вече към една жена, която цял живот е чакала животът й да започне. Брит-Мари беше тук е роман за това да се изгубиш, да се влюбиш и да риташ всичко, което се търкаля. Фредрик Бакман живее в Стокхолм със съпругата си и двете си деца. Това, че е привърженик на Манчестър Юнайтед, е само един от многото му недостатъци.
1 ... 40 41 42 43 44 45 46 47 48 ... 116
Перейти на страницу:

– Виждам, че икономиката тук е във възход както винаги, а?

– Защо питаш? Да не си дошъл да изриташ някого? – отвръща Вега кисело, след което се прави, че внезапно я е осенила някаква мисъл, и драматично се удря по челото: – Не! Как забравих! Не можеш да го направиш, защото не работиш тук! А там, където работиш, няма кого да изриташ, защото вече си изритал всички!

Погледът на мъжа става мрачен. Момчето, изглежда, се чувства поразително неудобно. Мъжът взема две кенчета безалкохолно и ги слага с трясък върху щанда.

– Двайсет и четири крони – казва Вега невъзмутимо.

– Ще искаме и пици – казва мъжът, все едно се опитва да си възвърне реторичното превъзходство.

– Пицарията е затворена – казва Вега.

– Как така затворена? – пита заплашително мъжът.

– Готвачът временно е извън строя – информира го Вега.

Мъжът изсумтява презрително и стоварва банкнота от петстотин крони върху щанда.

– Пицарията без пици, на това му се вика ефективна бизнес стратегия.

– Горе-долу като транспортна фирма, която има само шеф, но няма шофьори – отговаря Вега язвително.

Мъжът свива юмрук, но с периферното си зрение вижда, че Карл е станал наполовина от стола си, въпреки че другите двама се опитват да го спрат.

– Липсват шест крони – казва той мрачно, гледайки към рестото, което Вега е хвърлила върху щанда.

– Свършиха ни дребните – отговаря Вега през зъби.

Свен стои до тях. Изглежда несигурен.

– Може би е най-добре да тръгваш, Фредрик – казва той.

Погледът на мъжа блуждае между Вега и полицая. Спира се върху вазата за бакшиши. На лицето му цъфва снизходителна усмивка. После бръква във вазата и изважда шест крони.

– Спокойно. Просто ще ги взема оттук.

Ухилва се първо на Свен, после на момчето с хокейния анцуг. Момчето забива поглед в пода и тръгва към вратата. Свен остава на място, съкрушен. Брит-Мари и мъжът със скъпото яке се поглеждат в очите.

– Ти коя си? – пита мъжът.

– Работя в развлекателния център – казва Брит-Мари и зяпва отпечатъците от пръсти по митата ваза.

– Мислех, че общината го е закрила – казва мъжът.

– Още не – казва Брит-Мари.

– Проклето разхищение на данъци, мен ако питате. Могат вместо това да вложат парите в поправителни училища, защото хлапетата така и така накрая ще се окажат там! – казва мъжът, обръщайки се към Вега, а ъгълчетата на устата му вибрират от смях.

Брит-Мари го поглежда грижовно.

– Мъжът ми има такова яке – казва тя.

– Значи има добър вкус – засмива се мъжът.

– Но неговото му стои по мярка, разбира се – отбелязва Брит-Мари.

Настава много, много, много дълга тишина. После първо Вега, а след това и Свен избухват в оглушителен смях. Брит-Мари не знае на какво се смеят. Момчето се втурва навън, а мъжът тръгва с маршова стъпка след него и затръшва вратата толкова силно, че флуоресцентната лампа на тавана примигва. БМВ-то потегля, поднасяйки.

Брит-Мари не знае накъде да гледа. Свен и Вега все още се смеят високо, което я кара да се чувства неудобно, защото предполага, че се смеят на нея. Затова и тя се отправя бързо към вратата.

– Сега имам време за прическата ти – прошепва тя на Пирата и тръгва бързо през паркинга.

Вратата се затваря с радостен звън. Все пак не разбира какво се случва.

15

Всички бракове си имат лоши страни, защото всички хора имат слабости. Всеки, който живее с някого другиго, се научава да се справя с тези слабости по различен начин. Човек може например да гледа на тях като на много тежки мебели и чисто и просто да се научи да чисти около тях. Да поддържа илюзията. Знае, разбира се, че отдолу се натрупва мръсотия, но се научава да прикрива поне дотолкова, че гостите да не я забелязват. Но един ден някой премества въпросната мебел, без да пита, и всичко излиза наяве. Мръсотия и драскотини. Перманентни белези по паркета. Тогава вече е твърде късно.

Брит-Мари стои в банята на развлекателния център и вижда собствените си лоши страни в огледалото. Изплашена е. Убедена е, че тъкмо това е най-лошата ѝ страна. Най-много от всичко иска да се прибере у дома. Да глади ризите на Кент и да седи на собствения си балкон. Най-много иска всичко да е както обикновено.

1 ... 40 41 42 43 44 45 46 47 48 ... 116
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)