Брит-Мари беше тук [bg]

– Не искам да се бъркам, но тук прилича на кочина – казва тя грижовно и веднага добавя: – Но не искам да се бъркам, естествено.

– Като не искаш да се бъркаш, не се бъркай – отговаря Някоя и започва да се рови зад щанда, ръмжейки нещо в стил „Хапчетата за глава, къде е сложила Вега тоя шит? Всеки си слага шитовете, където му скимне, и после човек не може да намери шит“. След това изчезва в кухнята.

Брит-Мари се протяга предпазливо към две мръсни чинии, но Някоя сякаш я усеща и се провиква:

– Не докосвай чиниите!

Брит-Мари прибира ръката си и опитва да се въздържи да не пипа нищо. Успява за около петнайсет секунди. После започва да пренася съдовете в кухнята. Там Някоя пие хапчета против главоболие и ги прокарва с течност от някаква бутилка, за чието съдържание Брит-Мари не смее да попита.

– Казах да не докосваш чиниите – изпъшква Някоя, а дъхът ѝ би могъл да свали боята от някоя стена.

Брит-Мари оставя съдовете върху плота на мивката с лек трясък. Съвсем не демонстративно.

– Това всъщност не е хигиенично, разбирате ли. Това място изглежда все едно тук живеят животни.

– И животните трябва да живеят някъде – измърморва Някоя.

Брит-Мари измива чиниите. Някоя я моли да не го прави. Брит-Мари отваря чекмеджето с приборите и започва да ги сортира в правилния ред. Някоя се доближава и затваря чекмеджето. Брит-Мари си поема дълбоко дъх.

– Просто опитвам да разтребя малко.

– Спри да разместваш! После няма да мога да намеря шит! – избухва Някоя, когато Брит-Мари вместо това започва да пренарежда шкафа с чашите. Не го прави сякаш сама е решила, а сякаш просто не може да се сдържи.

– Непонятно ми е как изобщо успявате да намерите нещо тук – информира Брит-Мари.

– Слагаш всичко на грешните места! – възразява Някоя.

– Ха, ха, явно каквото и да правя, все е грешно, разбира се – казва Брит-Мари наранено.

Някоя мърмори несвързано, вдига ръка към тавана, все едно вината е негова, и излиза от кухнята. Брит-Мари остава на място и опитва да се въздържи да не отвори чекмеджето с приборите повторно. Успява за около петнайсет секунди. Когато излиза от кухнята, заварва Някоя да седи насред магазина за хранителни стоки и да яде цели шепи корнфлейкс право от кутията.

– Можеш поне да използваш чиния – моли я Брит-Мари и взима една чиния.

Някоя продължава да яде, много недоволно, цели шепи корнфлейкс право от чинията.

– Естествено, няма да добавиш филмьолк[13] – констатира Брит-Мари загрижено.

– Имам такова, как се казва? Лактозна нетолерантност – въздъхва Някоя.

– Ха – казва Брит-Мари много толерантно и подравнява няколко буркана на един рафт.

– Моля те, Брит-Мари, не докосвай нищо – прошепва Някоя, както прави някой, който има много силно главоболие.

– Накриво са – пояснява Брит-Мари.