Брит-Мари беше тук [bg]

Брит-Мари се обръща дипломатично към нея:

– Ха. Ще помоля за извинение за поведението си по-рано днес. Не бях осъзнала, че сте сляпа.

Банк изръмжава нещо и понечва да тръгне надолу, но Брит-Мари не е приключила.

– Но бих искала да отбележа, че всъщност не може да очаквате всички да разбират, че сте сляпа, когато виждат само гърба ви – казва тя грижовно.

Банк изсумтява нетърпеливо. Брит-Мари тръгва след нея и повишава глас:

– Аз нямам предразсъдъци! Ако бях информирана, че сте сляпа, щях да...

– Боже Господи, жено, не съм сляпа! – крясва Банк.

– Ха? – възкликва Брит-Мари учудено.

– Имам нарушено зрение. Отблизо виждам добре.

– От колко близо? – чуди се Брит-Мари.

– Виждам кучето. Кучето вижда останалото – казва Банк и посочва животното, което я чака малко по-надолу по стълбите.

– Значи на практика сте сляпа – констатира Брит-Мари.

– Нали това казах. Лека нощ – казва Банк.

– Ха. Но не сте напълно сляпа, нали? Все пак казахте, че не сте сляпа, затов... – отбелязва Брит-Мари.

Банк изстенва.

– Лека нощ.

– Определено не съм човек, който се хваща за думата, определено не, но определено ви чух да казвате „сляпа“. Имам отличен слух, разбирате ли. Лекарят ми казв... – упорства Брит-Мари, при което Банк придобива вид на човек, който обмисля да пробие някоя стена с челото си.

– Ако кажа, че съм сляпа, хората ги досрамява да задават въпроси и ме оставят на мира. Ако кажа, че имам нарушено зрение, тогава почват да предъвкват разликата между двете. А сега лека нощ! – обобщава тя и продължава надолу по стълбите.

– Аз не предъвквам! – настоява Брит-Мари след нея.

– Забелязвам – въздъхва Банк.

– Мога ли да попитам защо имате бастун, куче и слънчеви очила, ако не сте сляпа? – пита Брит-Мари, а на Банк като че ли ѝ се иска да се свие на пода в ембрионална поза и да запуши ушите си.

– Очите ми са чувствителни към светлина. А кучето си е съвсем обикновено. Имам го още отпреди увреждането на зрението. Лека нощ!

Кучето, изглежда, се обижда леко на определението „обикновено“ и спира кисело насред стълбището.

– Ами бастунът? – интересува се Брит-Мари.

Банк масажира слепоочията си.

– Това не е бастун за слепи, а за разходки. Коляното ми е слабо. Освен това е практично, когато някой стои на пътя ти и не помръдва.

– Ха – казва Брит-Мари.

Банк избутва кучето с бастуна.

– Предварително плащане. Без кредити. И не искам да те виждам тук през деня. Лека нощ!

– Мога ли да попитам кога очаквате да продадете къщата? – пита Брит-Мари.

– Веднага щом намеря човек, който е достатъчно тъп, че да иска да живее в Борг – отговаря Банк.

Брит-Мари остава на горния етаж. Когато Банк и кучето се скриват от погледа ѝ, мястото започва да ѝ се струва пусто и плашещо.