![Брит-Мари беше тук [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/7/1/brit-mari-beshe-tuk-bg-download.jpg)
Брит-Мари беше тук [bg]
- Автор: Бакман Фредрик
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-2087-1
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Брит-Мари беше тук [bg]». Краткое содержание книги:
Веждите на Брит-Мари се доближават една до друга. На паркинга има паркирана полицейска кола.
– В онова там? – пита тя.
Полицаят кима бързо.
– Да, чух, че колата ти е в сервиза. Но аз мога да те откарам, разбира се, разбира се, изобщо не е проблем!
Брит-Мари поклаща бавно глава.
– Разбирам, че не е. За вас. Но от мен се очаква да се возя в полицейска кола наоколо, така че всички да си помислят, че съм престъпница, това ли имате предвид?
Полицаят изглежда смутен.
– Не. Не. Не. Разбира се, че не искаш нещо такова.
– Не, определено не искам нещо такова – казва Брит-Мари.
Той кима засрамено. Тя кима решително.
– Има ли още нещо? – пита тя.
Полицаят поклаща глава. Брит-Мари също поклаща глава. Той се обръща с обезсърчен поглед и си отива. Брит-Мари затваря вратата.
Децата остават в развлекателния център, докато тя изсушава дрехите им. Тези, които не са подходящи за сушилнята, Брит-Мари окачва да съхнат, за да могат децата да си ги вземат на следващия ден. Повечето от тях се прибират с футболните си фланелки. Горе-долу по този начин Брит-Мари става треньор на футболен отбор. Просто още никой не ѝ го е казал.
Никое от децата не ѝ благодари за прането. Вратата се затваря след тях и в развлекателния център настава такава тишина, каквото може да остане само след деца и футбол. Брит-Мари събира съдовете и кенчетата от масата. Омар и Вега са оставили чиниите си в мивката. Не са ги измили, не са ги сложили в миялната, дори не са ги изплакнали, просто са ги оставили в мивката. Кент също правеше така понякога и изглеждаше сякаш очаква благодарности. Като че искаше Брит-Мари да знае – след като чинията вече е измита, изсушена и прибрана – че той е свършил полагащата му се част от работата.
На вратата на развлекателния център се чука. Не е цивилизовано да чукаш по вратите на хората по това време, затова Брит-Мари предполага, че някое от децата е забравило нещо. Отговаря с:
– Ха?
После вижда, че отвън отново стои полицаят. Той се усмихва срамежливо. Брит-Мари веднага поправя реакцията си на:
– Ха!
Което е нещо съвсем различно. Поне както го казва Брит-Мари. Полицаят преглъща и като че ли събира смелост, след което рязко вдига пред себе си една бамбукова завеса и почти удря Брит-Мари по челото с нея.
– Извинявай, да, не, аз исках само... Това е бамбукова завеса! – обяснява той и почти я изпуска в калта.
– Ха... – казва Брит-Мари предпазливо.
Той кима въодушевено.
– Аз съм я правил! Ходих на курс в града. „Източноазиатски вътрешен дизайн.“
Отново кима. Все едно от Брит-Мари се очаква да каже нещо. Тя не го прави. Полицаят вдига завесата пред лицето си.
– Можеш да я сложиш на прозореца на колата. Така никой няма да види, че си ти.
Посочва радостно към полицейската кола. После към бамбуковата завеса. После към дъжда, който отново започва да вали. Както прави дъждът в Борг. Сигурно му е приятно да си няма друга работа, освен да вали.
– Можеш и да я държиш над главата си, докато стигнем до колата, като чадър, така че да не си развалиш прическата! – казва полицаят.
Брит-Мари хваща несигурно едната си ръка с другата.
– Ха.
Полицаят отново преглъща. Човърка бамбука и блуждае с поглед.
– Не е нужно, разбира се, разбира се. Просто си помислих, че трябва да живееш някъде, докато си в Борг. Реших, че, така да се каже, да, не... разбираш. Че не подобава на една дама да живее в развлекателен център, така да се каже.
След това двамата дълго мълчат. Брит-Мари хваща лявата си ръка с дясната, после дясната с лявата и накрая си поема безкрайно търпелива глътка въздух. В никакъв случай не въздъхва. После казва:
– Трябва да си събера вещите.
Той кима развълнувано. Тя затваря вратата и го оставя под дъжда.
Така продължава. Онова, което започна малко по-рано.
13
Брит-Мари отваря вратата. Той ѝ дава бамбуковата завеса, а тя му дава саксиите.
– Чух, че на задната ти седалка има голям пакет от ИКЕА, да го преместя ли в моята кола? – пита полицаят услужливо.
– Определено не! – отговаря Брит-Мари малко по-ужасено, отколкото би направила, ако той ѝ беше предложил да запали пакета.
Полицаят веднага кима извинително.
– Разбира се, че не, разбира се.
Брит-Мари вижда мъжете с бради и шапки да излизат от пицарията. Те кимат на Свен, а той им махва в отговор. Сякаш не забелязват Брит-Мари.
Полицаят се забързва към полицейския автомобил, хванал саксиите под мишница, после се забързва обратно и тръгва редом с Брит-Мари. Не я хваща под мишница, но държи ръката си на няколко сантиметра от нейната, без да я докосва. Така че да може да я улови, ако тя се подхлъзне.