Игра със смъртта [bg]

— Негодник.

— Убих я преди десет години, нали? Следователно търсим десетгодишно дете. Независимо дали момиче или момче. — Изхили се. — Нали се отказахме от хлебарките? При входната врата ли си вече?

— Да.

— Погледни през прозореца и ще видиш якия си пазач, седнал в колата си до езерото. Там беше, когато оставих пакета ти преди няколко часа.

Тя погледна през прозореца. Чарли не беше в колата. Стоеше отвън и говореше с Джо.

— На верандата ли си сега?

— Не.

— Страхуваш ли се от мен, Ив? Не искаш ли да узнаеш какво има в пакета?

— Не се страхувам от теб. — Отвори вратата. Беше само по стара тениска и студеният вятър обгърна голите й крака. — Сега вече съм на верандата. Къде е проклетият пакет?

— Ще го видиш.

Наистина го видя; малка кафява картонена кутия в самия ляв край на верандата.

— Куин би ти казал, че е глупаво да го приближаваш. Не е изключено да се окаже бомба или да съм поставил я газ, я отрова в кутията. Но ти знаеш, че не искам да пострадаш или да загинеш.

Знаеше го. Приближи се към кутията.

— А защо да не желая точно това? Ами ако в момента те причаквам в сянката на верандата? Виждаш ли някакви подозрителни сенки, Ив?

— Не. Къде си?

— Но на верандата е толкова тъмно, че няма никакви сенки, нали?

Тя спря пред кутията.

— Ив?

Джо се бе извърнал, докато говореше с Чарли, и я видя.

— А може би съм в колата си на километри далеч. Кое би приела за истина?

Тя приклекна до кутията.

— Ив!

Отвори я.

Нещо твърдо и бяло проблесна вътре. Гласът на Дом прошепна нежно в ухото й:

— „И създаде Господ Бог от реброто, взето от човека, жена, и я заведе при човека.“ Битие 2:22.

— Какво правиш, по дяволите?

Джо бе до нея и се опитваше да я отдръпне от кутията.

Тя го отблъсна.

— Остави ме на мира.

— Господ и аз имаме много общо. Ако вярваш в прераждането, тогава, като съм убил твоята Бони, аз, подобно на Господ, съм създал чисто ново човешко същество. Макар да не я създадох точно от реброто на Бони, надявам се да оцениш символиката. — Замълча. — Между другото, името й е Джейн.

Затвори.

Телефонът се плъзна от ръката й. Тя се вторачи в кутията.

— Не я докосвай — нареди Джо.

— Ще се обадя на Спиро да изпрати екип, за да я проверят — пое инициативата Чарли и хукна надолу по стълбите към колата.

— Дом ли беше? — попита Джо.

Тя кимна.

— Каза ли ти какво е това?

Тя отново кимна. Толкова дребно…

Посегна и го докосна с пръст. Гладко…

По страните й започнаха да се стичат сълзи.

— Ив.

— От Бони е. Реброто е на Бони.