Игра със смъртта [bg]

— Джейн, престани — провикна се Фей от кухнята. — А ти, Чанг, стига си хленчил.

— Върни я.

— Крадла. Мошеничка. — Чанг отстъпи. — Ще на Фей и тя ще те натика в затвора.

— Върни я! — Удари го в корема и сграбчи ябълката, която падна от ръката му. Почти прекоси стаята, когато Фей извика:

— Спри на място, Джейн.

Въздъхна и спря. Лош късмет. Само още няколко секунди и щеше да изхвърчи през входната врата.

— Открадна ябълка от хладилника. През последните два дни краде разни неща оттам. — Чанг се усмихна злорадо. — Ще кажеш ли да я арестуват, Фей?

— Какви неща? — попита Фей.

— Храна. Видях я как вчера напъха сандвич в чантата си.

— Истина ли е, Джейн?

Момичето не отговори.

— И ме удари.

— Млъкни, Чанг. За бога, по-висок си от нея поне с пет сантиметра.

— Нали каза, че не бива да се бия? — тросна се той намусено.

— Също така ти казах, че не бива да хленчиш, а ти не преставаш. — Фей бръкна в джоба си и извади книжна салфетка. — Хайде, избърши се. Ще закъснееш за училище.

Чанг избърса носа си.

— Вчера Джейн закъсня.

— Джейн никога не закъснява за училище.

— Вчера закъ… — Срещна предупредителния поглед на Джейн и заотстъпва към вратата. — Питай я.

След тези думи той изхвърча от къщата. Фей кръстоса ръце пред гърдите си.

— Е, питам те.

— Закъснях.

— Защо?

— Трябваше да свърша нещо.

— Какво?

Джейн не отговори.

— Крадеш ли храна?

— Не много.

— Знаеш колко ми е трудно да покривам разходите, за да изхранвам и трима ви.

— Утре няма да ям.

— Ти и без това не ядеш достатъчно. Чанг и Раул са вечно гладни. Което ме връща на въпроса: защо крадеш храна, след като почти през цялото време не успявам да те накарам да изядеш вечерята си?

Джейн мълчеше.

— Когато бях в четвърти клас, един побойник ме принуждаваше да му отстъпвам обяда си всеки ден. Бих разбрала, ако…

— Никой не ме изнудва.

Фей леко се усмихна.

— А дори и да се опита, щеше да го фраснеш здравата.

Джейн кимна.

— Ако е възникнал проблем, не е зле да поговориш с мен.

— Нямам проблем.

— Не би ми казала, дори да имаш. Защо ли въобще се опитвам да разговарям с теб? — Фей уморено отметна кичур коса от челото си. — Хайде, върви. Ще закъснееш.

Джейн се поколеба. Отсега нататък щеше да й бъде по-трудно да набавя храна. Дали пък да не се довери на Фей?

— Разрешаваш ли да задържа ябълката?

— Ако ми кажеш защо.

— Някой има нужда от нея.

— Кой?

— В момента не бива да се прибира вкъщи. Баща му е там.

— Кой е той?