Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Игра със смъртта [bg]
Игра със смъртта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Игра със смъртта [bg]

Электронная книга - «Игра със смъртта [bg]». Краткое содержание книги:

Безжалостен убиец, тръгнал към жертвата си… Застрашено е невинно дете… Жена, готова на всичко, за да спре смъртта! Романът е включен в списъка на най-продаваните книги на „Ню Йорк Таймс“ за 2002 г.
1 ... 33 34 35 36 37 38 39 40 41 ... 130
Перейти на страницу:

— По дяволите! — Джо я взе на ръце и я отнесе вътре. — Кучи син. Мръсник.

— Бони…

— Шшт… — Седна на дивана и я залюля. — По дяволите, защо не ми се обади?

— Реброто е на Бони…

— Защо да не е от животно? Защо да не те лъже?

Тя поклати глава.

— Бони…

— Чуй ме. Иска да те нарани.

И успя. Господи, как успя. Цялото й тяло се раздираше от болка. Снощи си повтаряше, че той не разполага с истинско оръжие срещу нея, че е в състояние да контролира… По дяволите, не можеше да спре да плаче.

И не можеше да престане да мисли за онази малка част от тялото на Бони в кутията.

— Иди го донеси.

— Кое?

— Там е… студено.

— Ив — прошепна Джо нежно, — това е улика. Не бива да…

— Допускаш ли, че някога ще остави улика? Иди го донеси.

— Дори да е на Бони, тя не би усетила никаква…

— Държа се неразумно, знам, но не искам да е там, отвън, на студеното… Боли ме. Внеси я вътре.

Джо изруга тихо и стана. След миг се върна с кутията.

— Няма да гледаш какво има вътре. — Прекоси стаята и пъхна кутията в чекмедже на работната маса. — И това заминава в лабораторията за анализи.

— Добре.

— Престани да плачеш, по дяволите.

Тя кимна.

— О, Господи. — Падна на колене пред нея и я взе в прегръдките си. — Убиваш ме. Моля те, престани да плачеш.

— Извинявай. Наистина се опитвам да спра. От шока е. Не очаквах… — Преглътна. — Той постигна реакцията, която искаше от мен, нали?

— Какво ти каза?

Тя поклати глава.

— Не сега. Дай ми минутка.

Прегърна я още по-силно.

— Ще ти дам толкова време, колкото ти е нужно. Десет години, ако се налага. Защо не? По дяволите, вече ти посветих толкова.

За какво говори? Тя не разполага с десет години. Възможно е въобще да не разполага с никакво време. Зарови лице в рамото му; опитваше се да преодолее ужаса от видяното в кутията, но съзнаваше, че й предстои още по-голям ужас.

— Каза, че…

Не бе в състояние да продължи. Поне не сега.

Името й е Джейн.

— Какви са тези глупости? — изсумтя Джо. — Какво прераждане?

— Говореше ли като човек, който си вярва? — обърна се Спиро към Ив.

— Не истински.

— Значи те е манипулирал.

— Искаше да му повярвам. — Усмихна се горчиво. — Така е доста по-забавно за него.

— Знае, че си прекалено интелигентна, за да приемеш сериозно подобни глупости — обади се Джо.

— Но знае също колко държа на децата. — Стисна отпуснатите си в скута ръце. — И костите не се оказват достатъчни за него. Ами ако вече е избрал следващата си жертва? Ако успее да ме направи съучастник в убийството? Причина за осъществяването му?

— Умно — промърмори Спиро.

— Добре е, че го приемаш така спокойно — отбеляза Ив сухо. — Аз не намирам от какво толкова да се възхищавам у този негодник.

— Не му се възхищавам, а оценявам способностите му. Пък и всичко, което казваш, са само догадки.

— Дал си е доста труд, за да ми подхвърли кутията!

— И това ти причини голяма болка. А на него изглежда му носи удовлетворение.

Тя поклати глава.

— Това е само началото. Нанесе удар с Бони. Вторият бе заплахата за друго момиченце. И се опита да обвърже двете деца в съзнанието ми.

— Успя ли? — попита я Спиро.

— Не, разбира се.

Спиро присви очи и я изгледа изпитателно.

— Дори съвсем мъничко?

Тя сведе очи.

— Няма да му позволя да направи това с мен.

— Надявам се.

— Трябва да я намерим. Трябва да намерим това малко момиче.

— А ако тя изобщо не съществува? — намеси се Джо.

— Съществува.

— Ако съществува, може вече да я е убил.

Тя поклати глава. Не й се вярваше.

— Според мен, не е.

— Незабавно ще изпратя съдържанието на кутията за анализ и ще се обадя — заяви Спиро делово. Обърна се към Джо. — Искам да разбера как Дом е успял да стигне толкова близо до къщата.

— Защо смяташ, че не си задавам същия въпрос милион пъти? Не биваше да се случи, но стана. Нужни са повече пазачи около Ив.

— Езерото се вие като змия. Никой не е в състояние да попречи на някого да вземе кану, да стигне до някое заливче и да проникне до къщата. За да се наблюдава цялата брегова ивица, са нужни агенти, които да образуват трикилометрова верига.

1 ... 33 34 35 36 37 38 39 40 41 ... 130
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)