Игра със смъртта [bg]
- Автор: Джоансен Айрис
- Серия: Ив Дънкан #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-392-1
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра със смъртта [bg]». Краткое содержание книги:
— По дяволите! — Джо я взе на ръце и я отнесе вътре. — Кучи син. Мръсник.
— Бони…
— Шшт… — Седна на дивана и я залюля. — По дяволите, защо не ми се обади?
— Реброто е на Бони…
— Защо да не е от животно? Защо да не те лъже?
Тя поклати глава.
— Бони…
— Чуй ме. Иска да те нарани.
И успя. Господи, как успя. Цялото й тяло се раздираше от болка. Снощи си повтаряше, че той не разполага с истинско оръжие срещу нея, че е в състояние да контролира… По дяволите, не можеше да спре да плаче.
И не можеше да престане да мисли за онази малка част от тялото на Бони в кутията.
— Иди го донеси.
— Кое?
— Там е… студено.
— Ив — прошепна Джо нежно, — това е улика. Не бива да…
— Допускаш ли, че някога ще остави улика? Иди го донеси.
— Дори да е на Бони, тя не би усетила никаква…
— Държа се неразумно, знам, но не искам да е там, отвън, на студеното… Боли ме. Внеси я вътре.
Джо изруга тихо и стана. След миг се върна с кутията.
— Няма да гледаш какво има вътре. — Прекоси стаята и пъхна кутията в чекмедже на работната маса. — И това заминава в лабораторията за анализи.
— Добре.
— Престани да плачеш, по дяволите.
Тя кимна.
— О, Господи. — Падна на колене пред нея и я взе в прегръдките си. — Убиваш ме. Моля те, престани да плачеш.
— Извинявай. Наистина се опитвам да спра. От шока е. Не очаквах… — Преглътна. — Той постигна реакцията, която искаше от мен, нали?
— Какво ти каза?
Тя поклати глава.
— Не сега. Дай ми минутка.
Прегърна я още по-силно.
— Ще ти дам толкова време, колкото ти е нужно. Десет години, ако се налага. Защо не? По дяволите, вече ти посветих толкова.
За какво говори? Тя не разполага с десет години. Възможно е въобще да не разполага с никакво време. Зарови лице в рамото му; опитваше се да преодолее ужаса от видяното в кутията, но съзнаваше, че й предстои още по-голям ужас.
— Каза, че…
Не бе в състояние да продължи. Поне не сега.
Името й е Джейн.
— Какви са тези глупости? — изсумтя Джо. — Какво прераждане?
— Говореше ли като човек, който си вярва? — обърна се Спиро към Ив.
— Не истински.
— Значи те е манипулирал.
— Искаше да му повярвам. — Усмихна се горчиво. — Така е доста по-забавно за него.
— Знае, че си прекалено интелигентна, за да приемеш сериозно подобни глупости — обади се Джо.
— Но знае също колко държа на децата. — Стисна отпуснатите си в скута ръце. — И костите не се оказват достатъчни за него. Ами ако вече е избрал следващата си жертва? Ако успее да ме направи съучастник в убийството? Причина за осъществяването му?
— Умно — промърмори Спиро.
— Добре е, че го приемаш така спокойно — отбеляза Ив сухо. — Аз не намирам от какво толкова да се възхищавам у този негодник.
— Не му се възхищавам, а оценявам способностите му. Пък и всичко, което казваш, са само догадки.
— Дал си е доста труд, за да ми подхвърли кутията!
— И това ти причини голяма болка. А на него изглежда му носи удовлетворение.
Тя поклати глава.
— Това е само началото. Нанесе удар с Бони. Вторият бе заплахата за друго момиченце. И се опита да обвърже двете деца в съзнанието ми.
— Успя ли? — попита я Спиро.
— Не, разбира се.
Спиро присви очи и я изгледа изпитателно.
— Дори съвсем мъничко?
Тя сведе очи.
— Няма да му позволя да направи това с мен.
— Надявам се.
— Трябва да я намерим. Трябва да намерим това малко момиче.
— А ако тя изобщо не съществува? — намеси се Джо.
— Съществува.
— Ако съществува, може вече да я е убил.
Тя поклати глава. Не й се вярваше.
— Според мен, не е.
— Незабавно ще изпратя съдържанието на кутията за анализ и ще се обадя — заяви Спиро делово. Обърна се към Джо. — Искам да разбера как Дом е успял да стигне толкова близо до къщата.
— Защо смяташ, че не си задавам същия въпрос милион пъти? Не биваше да се случи, но стана. Нужни са повече пазачи около Ив.
— Езерото се вие като змия. Никой не е в състояние да попречи на някого да вземе кану, да стигне до някое заливче и да проникне до къщата. За да се наблюдава цялата брегова ивица, са нужни агенти, които да образуват трикилометрова верига.