Колекционери на смърт [bg]

Ръцете й затрепериха, тя изпусна една щипка. Хари се наведе да я вземе и промърмори:

— Спокойно, Карла. Всичко е в миналото и няма да се повтори. Очаква те само почтен и прекрасен живот. В безопасност си.

От гърлото й се изтръгна стон, препъвайки се, тя пристъпи към Хари, хвърли се в прегръдките му и беззвучно заплака. Стояха така цяла минута, после Карла колебливо се отдръпна и с длани избърса сълзите си:

— Извинете, детектив Нотилъс. Вече… вече съм добре. Сигурно изпитвам необходимост по-често да чувам, че миналото е безвъзвратно отминало.

Той извади визитка, хвана ръката на Карла и пъхна картичката в шепата й:

— Вземи я. Винаги я дръж под ръка. Прииска ли ти се да поговориш с някого, обади ми се. Ден и нощ, призори и привечер.

Тя стисна картичката:

— Никога не спите, така ли?

Хари й намигна:

— Е, малко преувеличих.

Обърнахме се, когато по пътя мина зелен пикап „Субару“; мъжът зад волана носеше каубойска шапка, жената до него — бейзболна шапка с голяма козирка. И двамата извърнаха глави, все едно видяха нещо много интересно в отсрещната ливада, обрасла с трънаци. След като пикапът изчезна, оставяйки прашна диря, Хъчинс се приближи до кошницата на масата и напълни с щипки джобовете си.

— Коя беше жената, която е убила Марсдън? — попита Хари.

— Калипсо — отвърна тя. Говореше по-уверено, сякаш беше приела малко от силата му.

— Предполагам, че е била или много високо, или много ниско в йерархията — екзекуцията й е била възложена или като голяма чест, или защото животът й е бил без стойност.

Карла се загледа в слънцето, извърна очи:

— Беше желязна жена, детектив. Душевно и физически. Бдеше като орлица над него. Разгневеше ли я някой, беше готова с плесници да му откъсне главата или с думи да му разкъса сърцето. Драмата в съда се разигра по нейно предложение. Той знаеше, че ще бъде осъден на смърт и не искаше да умре в ръцете на държавните служители. Намислил беше някоя от нас тайно да му занесе отрова, която той да погълне пред очите на всички в залата. Възнамеряваше да произнесе последната си реч и да умре величествено.

— Обаче Калипсо е измислила план Б, така ли?

— Да. Предложи да се облече в черно, все едно е в траур, и да се гримира така, че да изглежда по-възрастна; беше на двайсет и няколко години, макар да съм готова да се закълна, че е била родена стогодишна — знаеше толкова много. Лицето й щеше да бъде скрито зад черния воал. Нито един охранител нямаше да се усъмни и да обискира жена в траур, която ден след ден си изплаква очите — нормално беше да се предположи, че е близка родственица на някоя от жертвите. Освен това беше невероятна актриса.

— Изглежда, отлично е познавала хората, знаела е как разсъждават.

— Познаваше системите. В лицето на неговите последователи виждаше система за неговото самосъхранение. За нея съдебната зала беше система, която позволява да дадеш воля на скръбта си.