Колекционери на смърт [bg]

— Тя ни разказа за кошмарния си живот в сектата на Хекскамп, където жените са били негови сексуални робини; само една му е била приближена… или пък е пазела портите на ада. Казвала се е…

— Шайен Уилдмър. По прякор Калипсо и Плачещата — прекъсна ме възрастният детектив. — Така и не научихме подробности за нея, въпреки че се самоуби в съдебната зала. Предполагам, че съдбата й е била като на другите последователки на маниака.

— В какъв смисъл? — попита Хари.

— Били са предимно от разбити семейства, наркоманки. Момичета без минало. Отначало в сектата е имало и двама мъже, но скоро са напуснали — сигурно им е било невъзможно да се конкурират с Марсдън.

— Хъчинс каза, че Калипсо била посредница между Хекскамп и момичетата. Ти го описа като спокоен и хладнокръвен. След разговора с нея научихме друга страна на характера му. Понякога се затварял в „ателието“ си и няколко седмици наред се отдавал на изкуството си. Почти не се хранел, надрисквал се, а след това бил като парцал.

— Хари въздъхна. — Какъв парадокс, а? Трийсет години по-късно картините, които маниакът е рисувал в пристъп на стомашно разстройство, се продават за хиляди долари.

— Това е цената за отделни „произведения на изкуството“, детектив Нотилъс — поправи го Уилоу. — Цялата колекция би струвала много повече.

— Колко горе-долу?

— Може би половин милион.

Прозвуча корабна сирена, обърнахме се и се загледахме в товарния кораб, който минаваше по канала — на фона на черната вода приличаше на сянка, светлините му бяха като мънички светулки. Наблюдавахме го как плува към устието на залива и мълчахме, използвайки момента да подредим мислите си.

— От Пол не научихме нищо полезно — казах на Уилоу.

— Има ли начин да се свържем с хората, за които говориш? Които имат сигурна информация къде се намират „сувенирите“ на изверга.

— Големите колекционери на вещи на серийни убийства са като членове на масонска ложа. За да се добереш до някого, друг от пасмината трябва да те препоръча.

— Разпръснати са из цялата страна, така ли? — обади се Хари.

— Двама имат къщи в нашия район, а един от най-големите търговци в страната — боклук на име Джайлс Уолкот, живее в Спаниш форт.

— Познаваш ли този Уолкот? — попита Хари.

Старият детектив изрита дървената подпора:

— Няма начин да се добера до него.

— Бил ли е обект на полицейско проучване? — намесих се.

— Не е забранено да притежаваш предмети, свързани с убийци. Уолкот си плаща данъците, дейността му е напълно законна. Той не общува с „активни“ убийци. Осъществява сделки с вещи на хора, които са мъртви или лежат в затвора, или с предмети с толкова неясен произход, че не може да бъде обвинен в разпространението на крадени стоки.

— Как да се срещна с този образцов член на обществото ни? Най-добре да се представя за колекционер-новак.

— Изключено. Необходими са години, за да си създадеш връзки, да станеш известен.

— На кръстопътя между алчността и парите всичко е възможно — настоях. — Има ли начин да ускорим нещата?

Уилоу се загледа в небето, почеса се по брадичката: