Вечната нощ [bg]

Вампирите, които управляваха лагера - или по-точно, човеци­те колаборационисти, служители на „Стоунхарт груп“ - разумно бяха наложили карантина за новопостъпилите. В подобен лагер лесно можеше да пламне някоя инфекциозна болест с потенциала да изтреби обитателите, безценните източници на кръв.

През брезентовите завеси на вратата влезе една жена. Облече­на беше в стоманеносив гащеризон - същия цвят и безформена кройка като нориния. Нора си спомни лицето на жената от вче­ра. Ужасяващо слаба с кожа като избелял пергамент и бръчици край очите и устата. Тъмната й коса беше ниско остригана, скоро трябваше да си обръсне главата. При все това жената изглеждаше бодра по някаква причина, която Нора не можеше да отгатне. За­дължението й явно беше на нещо като лагерна майка. Наричаше се Сали.

Както и предния ден, Нора я попита:

- Къде е майка ми?

Сали я дари с образцова чиновническа усмивка - търпелива, обезоръжаваща.

- Как спахте, госпожице Родригес?

При приемането в лагера Нора беше дала това име, понеже ис­тинското със сигурност беше в списъка на наблюдаваните лица заради връзката с Еф.

- Спах съвсем добре. Благодарение на успокоителното във во­дата. Попитах къде е майка ми.

- Според мен е прехвърлена в „Залез“, което е нещо като общ­ност за активна почивка към този лагер. Това е обичайна проце­дура.

- Къде се намира? Искам да я видя.

- Това е обособена част от лагера. Предполагам, че в опреде­лен момент е възможно да я посетите, но не и сега.

- Покажете ми. Покажете ми къде.

- Мога да Ви покажа входа, обаче... никога не съм влизала.

- Лъжете ме. Или пък наистина вярвате в това. Което означава, че лъжете себе си.

Сали беше просто служител, вестоносец. Нора разбираше, че тя не се старае умишлено да я подведе, а само повтаря каквото й е било казано. Вероятно нямаше идея, не беше способна да запо- дозре, че този „Залез“ може и да не е това, за което го представят.

- Моля, изслушайте ме - трескаво заговори Нора. - Майка ми не е добре. Тя е болна и объркана. Страда от болестта на Алцхай- мер.

- Убедена съм, че ще получи добри грижи...

- Ще бъде умъртвена. Без ни най-малко забавяне. Вече е твър­де възрастна, за да имат полза от нея. Обаче тя е болна, в паника, има нужда да види познато лице. Разбирате ли? Само искам да я видя. За последен път.

Лъжеше, естествено. Нора искаше и двете да избягат бързо от­тук. Но първо трябваше да я намери.

- Вие сте човек. Как можете да вършите това, как?

Сали се пресегна и стисна лявата ръка на Нора - успокоител­но, но механично.

- Тя наистина е на по-добро място, госпожице Родригес. Въз­растните получават порциони, които са достатъчни за поддържа­нето на здравето им, а от тях не се изисква да произвеждат нищо в замяна. Честно казано, завиждам им.