Приливът на тайните [bg]

„Ами ако прецакам работата?

Няма. Няма да я прецакам.

Това е единственият ми шанс“.

Вратата на апартамента се отвори, после се затвори. Сергей чу как куфарчето на Едуард тупна на пода, чу шумоленето на сакото му, изхлузването на обувките му.

— Къде си?

— Тук вътре.

Докато влизаше в спалнята, сър Едуард Манинг почувства как го пронизва възбуда. Колко отдавна не бе канил любовник вкъщи? Сигурно от години. Дори вече не помнеше. Не можеше да си спомни и кога за последно някое момче го бе вълнувало колкото Сергей. Вероятно се дължеше на опияняващата комбинация от омраза и страст. Сергей Милеску си мислеше, че успява да прикрие омразата си, но тя бе толкова явна за сър Едуард Манинг, колкото твърдият като камък пенис между бедрата на младия румънец — и точно толкова възбуждаща.

„Дали не сглупих, като го поканих тук? Като му позволявам да води играта?

Сигурно. Но нали тъкмо опасността носи истинска наслада“.

— Хубаво гнезденце.

— Благодаря.

— Събличай се и лягай.

Някои неща в стаята накараха Едуард да се поколебае. В ъгъла на триножник беше приготвена камера, а на скрина демонстративно бе сложено навито въже.

— Никакви снимки. В моето положение не мога да си позволя…

Силната плесница му се стовари изневиделица.

— Казах да се събличаш!

Сър Едуард Манинг направи каквото му наредиха.

„Това ще ми хареса“.

Така и стана през първите трийсет минути. Сергей бе толкова покорен подчинен, че изглеждаше невероятно колко естествено и опитно влезе в ролята на доминант. Завърза за леглото първо едната китка на Едуард, после двата му глезена и направи с тялото му неща, каквито Едуард никога не си бе представял. Мушкаше, възбуждаше, понякога го и нараняваше, но винаги с мярка. Момчето имаше енергията на млад бик и находчивостта на гросмайстор. На няколко пъти Сергей докара Едуард до оргазъм, но го лишаваше от екстаза на облекчението. След дългия тежък ден, през който бе обслужвал желанията на новия си взискателен началник — от женски пол! — тази нощ на разюздано мъжко удоволствие бе точно онова, от което се нуждаеше Едуард. „Защо някой ще иска да напуска гардероба с тайните, когато животът вътре е пълен с изкусителни забранени удоволствия?“

— Стой така. Искам да видиш нещичко.

Разпънат по гръб на леглото, със засъхнал восък около зърната на гърдите и слабините, Едуард всъщност нямаше избор. Надяваше се порното да си струва. Общо взето, не беше голям фен на тези филми. Предпочиташе собственото си въображение пред недодяланите сценарии, пресъздавани от „актьорите“. Но може би това бе типично за младите мъже — цената, която човек плаща за любовници на такава великолепна възраст.