![Приливът на тайните [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/5/4/prilivt-na-tajnite-bg-download.jpg)
Приливът на тайните [bg]
- Автор: Шелдон Сидни, Бэгшоу Тилли
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546554888
- Переводчик: Анета Макариева-Лесева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Приливът на тайните [bg]». Краткое содержание книги:
„Как може да съм толкова глупав? Да рискувам толкова много, и то за какво? За секс?“
В ужаса си се сети за майка си. Помисли си за Андрю, своя любим от колежа, единствения мъж, когото наистина бе обичал.
— Затвори очи, Еди — прошепна Сергей в ухото му. През сълзи сър Едуард Манинг направи каквото му наредиха. Почувства студеното острие на ножа до гениталиите си и се зачуди кога, или по-скоро дали ще загуби съзнание.
— Да пуснем малко звукови ефекти, а? — Сергей остави ножа на слабините на сър Едуард и му развърза устата. — Искам да те чуя как се молиш за живота си.
— Моля те! — Сър Едуард ненавиждаше гласа си, но не можеше да се удържи. — Не прави това. Не е нужно да го правиш! Аз съм богат. Аз… аз мога да ти платя.
— Да ми платиш? Колко да ми платиш?
— Колкото искаш! Всичко. Кажи си цената.
— Да си кажа цената? Ти май продължаваш да ме мислиш за твоята курва? — Сергей сграбчи втори, по-голям нож от възглавницата и замахна като Зоро през гърдите на сър Едуард. Възрастният мъж нададе смразяващ кръвта писък.
— Не, моля те! Моля те! Кажи ми какво искаш. Съжалявам! Просто ми кажи какво искаш, за бога!
— Добре — каза Сергей. — Ще ти кажа какво искам. — И за изненада на сър Едуард Манинг румънецът стана от леглото и започна да се облича. Събра ножовете и ги раздрънка под носа на сър Едуард, като високо се разсмя на страха му, после ги върна в кухнята, без да бърза.
За първи път от детството си сър Едуард Манинг се молеше.
„Дано, дано всичко това да приключи. Дано това да не е някакъв номер за удължаване на агонията“.
Опита се да не дава воля на надеждата, но бе невъзможно. Толкова отчаяно искаше да живее.
Сергей се върна в спалнята и се усмихна. Сър Едуард Манинг също му се усмихна.
И тогава осъзна, че момчето държи нещо зад гърба си.
— Не, моля те! Не ме убивай! Моля те! — изхлипа сър Едуард Манинг отчаяно.
— Прекалено късно! — засмя се Сергей. — Бум!
Докато осъзнае, че Сергей държи айфон, а не пистолет, сър Едуард се изпусна.
— Първо — започна Сергей, — ще ти направя няколко хубави снимки, Еди. Затова трябва да се усмихваш пред обектива. Можеш ли?
Сър Едуард закима бясно.
— Ще изпратя тези снимки на няколко мои приятели. Ако нещо се случи с мен — или ако не направиш точно това, което искам, ще ги пуснат в интернет и целият свят ще ти се порадва. Разбираш ли?
Още едно кимване.
— А после моите приятели ще те убият. Ще ти отрежат пишката, ще я опекат с розмарин и ще я изядат. — Сергей Милеску сбърчи горната си устна. — Вярваш ли ми, сър Едуард?
— Вярвам ти. — Сър Едуард Манинг беше зашеметен от облекчение. — Ще направя всичко, каквото кажеш, Сергей. Всичко.
— Браво. Моите приятели ще се радват да го чуят. А ще са още по-щастливи, когато им дадеш информацията, която искат.
— Информация?
— За шефа ти. Но сега ш-ш-т. — Сергей се усмихна и опря пръст до устните на сър Едуард. — Първо е време за снимките. Кажи „зелеее“.
14.
Били Хамлин седеше във влака за Лондон. Навън кротко ръсеше дъждец и се стичаше по прозореца на мътни вадички. Водата беше навсякъде, дърпаше го надолу, давеше го. Непреодолимо течение. Независимо колко силно или колко бързо плуваше, той така и не можеше да се измъкне.
— На екскурзия ли сте в Лондон? — заговори го младата майка до него. — Дочух американския ви акцент преди малко. В отпуска ли сте?
Жената беше привлекателна, но изглеждаше изморена. Имаше две малки палави деца и несъмнено се надяваше Били да отвлече вниманието им. Докато наблюдаваше естествените събития в живота на тази жена — лудуващите деца, покрития й с лекета шлифер, торбите с покупки, натрупани на съседното място, — Били почувства как болезнена завист пронизва сърцето му.
— Всъщност не. Отивам на посещение при Алексия де Вер.
Младата майка се разсмя.
— Сериозно? Аз пък съм тръгнала да видя кралицата. Право към Бъкингамския дворец, щом стигнем Падингтън, нали така, деца?
— Говоря сериозно — каза Били. — Трябва да предупредя Алексия де Вер.
— Да я предупредите? За какво?
Били погледна жената като че ли е луда.
— За гласа. Трябва да я предупредя за гласа.
Младата жена се обърна и придърпа децата към себе си, за да ги защити — бе забелязала лудостта в погледа на Били Хамлин.