Приливът на тайните [bg]

Ами кучето? За него се чувстваше ужасно.

Обикновено Алексия изобщо не се притесняваше да води заседание, на което всички присъстващи мъже са срещу нея. Завистта и враждебността около масата тази сутрин бяха осезаеми — нищо ново. Но точно днес се чувстваше уморена и уязвима. Като капак на всичко вечерта, когато най-накрая заспа, сънува ужасен кошмар, от онези, които не бе имала от години — давещия сън. Силни тъмни течения я дърпат надолу. Дробовете й се пълнят с вода, не може да диша. Горкият Теди направи всичко по силите си, за да я успокои. След като й донесе чаша вода в четири сутринта, заспа, но Алексия остана да лежи будна: наблюдаваше зазоряването над реката с уморени зачервени очи.

Парламентът се разпускаше за дълга лятна ваканция само след две седмици. На Алексия й изглеждаше цяла вечност. Само мисълта за лятната къща в Мартас Винярд и компанията на Луси Майър, единствената й истинска приятелка, я изпълваше с неописуем копнеж.

— Алексия? Слушаш ли? — чу гласа на Джайлс Фринг от Борда по имигрантските въпроси.

— Извинявай, Джайлс. Какво казваше?

— Трябва да излезем с изявление, госпожо министър. — Раздразнената въздишка на Фринг бе красноречива. — Трябва да стигнем до някакъв консенсус.

— Ние имаме консенсус.

— Не, нямаме — отсече министърът на търговията и индустрията.

— Напротив, имаме, Кевин. Това е моят сектор, моето решение. Аз избирам курс на действие, а вие го приемате. И точка. Консенсус.