Приливът на тайните [bg]

Сър Едуард Манинг се взираше в екрана на лаптопа с облещени от ужас очи. На възглавница пред себе си Сергей Милеску бе подредил на ветрило личните суперпрофесионални японски готварски ножове на Едуард.

— Виждаш ли, ето това се казва истинска любов — започна Сергей. — Не само да искаш да умреш от ръката на някого. Но и да бъдеш сготвен и изяден от него. Ти би ли направил това заради мен, Едуард? Обичаш ли ме толкова?

Сергей показваше на Едуард репортаж от новините по Си Ен Ен отпреди няколко месеца за известен случай, в който гей психопат бе убил, разчленил и изял любимия си, и всичко това бе заснето като порнофилм с фатален край. Момчето бе направило публично признание за престъплението, което предизвика вълна от философски дискусии за опасностите от садомазохизма и повдигна въпроса дали убийство с доброволното съгласие на жертвата трябва да се смята за убийство.

Погледът в очите на Сергей ужаси Едуард, смрази сърцето му; вадички пот потекоха по гърба и гърдите му.

— Така. От къде да започнем? От тук може би? — Сергей вдигна един назъбен нож за плодове и го опря в лявото зърно на Едуард. Старият мъж нададе сподавени крясъци през запушената си уста.

— Или от тук? — Сергей премести ножа на един от показалците. Със замах преряза кожата. Едуард закрещя, очите му се разшириха от див ужас и болка. Прорезът беше малък, но дълбок. Потече кръв и направи голяма алена локва на чаршафите.

— Или пък тук? — Бавно, наслаждавайки се на всяка секунда, Сергей прокара върха на ножа по корема на Едуард, в права линия надолу, докато острието докосна върха на пениса му. — Ще ти хареса ли, Едуард? Искаш ли да клъцна?

Сър Едуард Манинг се задърпа така диво, че въжетата прерязаха китките и глезените му до кръв.

Смъртта наближаваше. Вече беше сигурен. Не се плашеше толкова от смъртта, колкото от изтезанията преди нея. Никога не бе понасял болка.