Приливът на тайните [bg]

Каквато и човешка симпатия да бе изпитвала някога Алексия към Санджай Пател, оттогава тя бе заменена с безсърдечен гняв. Не само поддръжниците на Пател бяха агресивни и бяха отправяли заплахи, но и таблоидите, и най-вече „Дейли Мейл“, се бяха втурнали да го бранят, сякаш беше Ганди.

— Кажете нещо повече за Дрейк — помоли сър Едуард.

— Вече е получил две предупреждения за предишни заплахи, отправени към госпожа Де Вер — обясни комисар Грант. — Също така е прекарал четири месеца в ареста по друго обвинение за притежание на огнестрелно оръжие.

— И вие мислите, че Гилбърт Дрейк е човекът, който се е обадил по телефона миналата седмица?

— Възможно е.

— Как един таксиметров шофьор от Източен Лондон се сдобива с домашния телефонен номер на министъра на вътрешните работи?

Комисар Грант смръщи вежди.

— Това е основен проблем, по който работим. Не знаем дали е бил Дрейк. Но някои факти насочват към него. Известно е, че е отправял заплахи и преди. Мъжът, който се е обадил миналата седмица, е използвал библейски цитати.

При спомена за това Алексия настръхна.

— Точно така.

— Знаем, че Дрейк е станал активен като новопокръстен християнин. Пише в няколко блога и си служи с подобен език. Освен това е правил две пътувания без конкретна цел до района около дома на министъра на вътрешните работи в Оксфордшър. Затова можем да заключим, че все още проявява сериозен интерес към госпожа Де Вер.

Алексия стана и отиде до прозореца. Металическият глас от телефонното обаждане я бе изплашил повече, отколкото й се искаше да признае. Мисълта, че такъв невероятен тъпак като Гилбърт Дрейк може да стои зад това, нараняваше гордостта й като никога.

— Не мисля, че беше Дрейк.

— Мога ли да попитам защо?

— Напълно съм сигурна, че обаждането идваше отдалеч. А и фактът, че не сте могли да го проследите, както и използването на синтезаторен глас, показват изобретателност, каквато Гилбърт Дрейк просто няма. Той е гамен, който хвърля камъни, не е стратег.

Комисар Грант се замисли.

— Може и да сте права, госпожо. Надявам се да сте права. Но трябва да поговорим за случая Пател.

Алексия завъртя очи.

— Трябва ли? Откровено казано, омръзна ми да чувам името Санджай Пател. Човек направо да си помисли, че е бил светец, а не дилър на наркотици и трафикант на хора, справедливо осъден по британските закони.

„Прави са за нея“ — помисли комисар Грант. Хареса госпожа Де Вер повече, отколкото бе очаквал, макар да бе упорита като магаре на мост.

— Разкажете ми за случая, госпожо. От ваша гледна точка.

— Не е въпрос на гледна точка, комисар. Фактите са си факти. Случилото се е публично достояние.

— Изненадайте ме, госпожо министър. Все пак целта ни е обща.

Алексия въздъхна.

— Добре. Един мъж, Ахмед Хан, бе арестуван в Доувър през две хиляди и втора. Пристигнал в страната с още дванайсет мъже, нелегални имигранти. Наркотици, по-точно хероин, бяха открити в камиона, с който са пътували Хан и останалите. По време на разпита Хан обяснил на полицията, че се страхувал за живота си в Пакистан — естествено, всички казват това — и че братовчед му Санджай Пател организирал докарването му в Англия. Отрекъл да е знаел за хероина.