Приливът на тайните [bg]

— Притесних няколко души.

— Повече от няколко, госпожо. Това е списък с инциденти, свързани с вашата сигурност. Всичко от протестни митинги и хвърляне на яйца до заплашителни писма, е представено тук по степен на опасност. Моята работа е да разгранича истинската заплаха от ъ-ъ…

— Морето ненавист? — усмихна се Алексия. Комисарят й отвърна с усмивка.

— Щях да кажа „от неприятните случаи“.

— Така. С какво мога да помогна аз?

— Ако правилно съм разбрал от сър Едуард, от назначаването ви за министър на вътрешните работи е имало три особени инцидента. С лицето, което се е опитало да влезе в извънградската ви къща. Отравянето на кучето на съпруга ви. И телефонната заплаха в лондонското ви жилище.

— Точно така. Мислите ли, че трите случая са свързани?

— Не.

Алексия повдигна вежда. Този недвусмислен жест оказа по-голям ефект, отколкото бе очаквала.

— Може би смъртта на кучето има връзка с късното посещение в Кингсмиър. Но телефонното обаждане го третираме като отделен инцидент. Ето какво знаем засега.

С едно кликване на мишката комисар Грант показа следващия екран. Срещу Алексия изникна образът на мъж приблизително на нейната възраст. Имаше оредяла руса коса, поразителни яркосини очи и мило, някак объркано изражение.

— Уилям Джефри Хамлин. Съвсем сигурни сме, че това е мъжът, който е идвал до Кингсмиър миналата вечер.

Алексия попита озадачено:

— От къде, за бога, знаете това?

— Нашите техници си поиграха малко със записа. Лицето се виждаше частично. Вашият портиер си спомни, че мъжът е имал американски акцент, затова изпратихме снимката на приятелите ни от Отдела по сигурността и във ФБР за всеки случай. И извадихме късмет. Ако лицето нямаше затворническо досие, никога нямаше да го открием.

— Какво затворническо досие? — попита сър Едуард Манинг.

— За убийство от втора степен.

Алексия нервно загриза долната си устна.

— Не е толкова тежко, колкото изглежда — продължи комисар Грант. — През седемдесетте години на миналия век се е удавило едно дете, поверено на грижите на Хамлин. Освободен е в края на осемдесетте. Няма данни за насилие, нито следващи обвинения. От всичко, което научих, ще съм изключително изненадан, ако той е отровил кучето ви, госпожо министър.

Алексия се вгледа в кротките очи на Уилям Хамлин и се съгласи.

— А какво прави тук? — попита сър Едуард Манинг. — В нашата страна имам предвид.