Професии за резиденти ((1974 г., фантастичен роман, том 1))

13.

Сватбеното празненство в залите на Палаццо д,Ариени беше в своя разгар. Домакинът, може би най-богатият младоженец в Италия, все още не можеше да се отърси от своето самовглъбение. Вероника Ариени трябваше да бъде превзета на всяка цена. Дните до Великия Импулс се брояха на пръсти и той чувствуваше с цялата си душа, че трябва да я превземе. Неговата прекрасна съпруга трябваше да се пробуди за него, да отзвучи на чистата му любов с всичките фибри на тялото и душата си, с цялата предана пламенност, на която е способна италианката. Ала ледената надменност на жените с гордо сърце бе застанала с цялата си непробиваемост сега между него и нея. Тя не можеше да му прости, че в своето бурно чувство той беше сринал с един удар кулите на нейното платонично въображение, жаждата на божествената девица поетическата прелюдия да продължава колкото може по-дълго. Той я бе поставил лице с лице не с насилието и бруталността на мъжа, а с неизбежността на собственото и силно желание. И Хайнрих Ендерберг, който никога не бе имал проблеми с жени, при собствената си съпруга сега срещаше такава плътна и необяснима съпротива, че вече не знаеше какво да мисли. „И ние сме мнителни“ — беше му казала тя, когато се бе опитал да загатне за своите любовни условия, без които не започваше нито една игра. Но при наличието на различия и на пречки, безумната любов и изпепеляващата страст никога не може да избликне спонтанно у дъщерите на аристократи, кардинали и цезари. Те могат да умират, но своята любов те никога няма да изразят и признаят. Това е нещо ново за мене — вълнуваше се новият Велик Неизвестен. — Аз съм чел в романите, че такива жени са способни да умрат на място, но нито едно мускулче на лицето да не издаде чувството, което ги вълнува. Нещо повече — в скоро време това силно чувство у тях, по някаква странна, женска алхимия, се превръща в дива омраза; в една с нищо неоправдана, горда и жестока упоритост, в постоянно будно око за недостатъците и в жлъчен език. Такава жена не си поплюва: обидена и същевременно много страхлива, тя, при всяка следваща реплика, търси начин да нарани по-болезнено, да унизи най-несправедливо мъжа, който не е благоволил да й се подчини. Чувството за собствена правота и непогрешимост, подплатено от непоклатима самоувереност, предизвиква изявления, от които на другия става ясно колко тази обидена или вярна на себе си жена била уж безразличана към нас, до каква степен било безнадежно и невъзможно интимното приближаване към нея… Една колкото интересна за психолога, толкова и прозрачно плитка, просташка позиция…