Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)
- Автор: Пигафета Антонио, Грюн Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Николова-Руж
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)». Краткое содержание книги:
По-скоро поет, отколкото мореплавател, Антонио Пигафета описва в екзотични багри новооткритите острови и морета, чудноватите обичаи на техните жители, драматични битки и изтощителни преходи през морската пустиня. Още по-ценни за нас са неговите непосредствени впечатления от най-великия мореплавател на всички времена Фернандо Магелан, който показа на света, че Земята е кръгла и че необятните простори съществуват, за да бъдат покорени.
Тази отвратителна церемония започва с удари на тъпан. Изнасят се три големи порцеланови купи. В едната има риба, ориз и сладки, във втората — кърпи от кората на дървото камбаия и две снопчета палмови кори, а третата е пълна с печено просо. След като музиката свири известно време, една от кърпите се разстила на земята и две стари жени, които държат в ръце големи свирки от тръстикови пръчки, застават върху нея. Отпърво те приветствуват слънцето, след това увиват около кръста си кърпите, с които са покрити купите. Едната старица покрива и главата си с кърпа, а друга размахва в ръце тръстиковата свирка и изтръгва пискливи звуци, които съпровожда с танц. Междувременно тя отново и отново призовава слънцето. Другата се покрива с единия сноп палмови кори и като започва също да танцува, произнася неразбираеми думи, отправени към слънцето. След още някое време разстилат друга кърпа и върху нея полагат вързана свиня.
След като двете старици дълго са танцували и разговаряли със слънцето, млада жрица донася купичка с вино. Една от стариците посяга бързо към тази купичка, допира я четири пъти до устата си, като че иска да пие, но на края излива съдържанието й върху сърцето на свинята. Жрицата отнася купичката и тогава връчват на старицата едно копие. Тя дълго го размахва, като от време на време се прицелва в сърцето на свинята, а през това време другата танцува все по-бързо и издава все по-пискливи и остри звуци със свирката. Най-сетне старицата забива копието. С бърз, добре премерен удар тя промушва сърцето на свинята.
Макар свинята да е мъртва, покриват раната с целебни билки. Старицата, която е убила животното, сега взема факлата, запалена още в началото на церемонията, и я пъхва в гърлото на свинята. Другата потапя свирката си в изтичащата кръв на животното и напръсква с нея онези, които стоят наоколо. След всичко това двете старици се събличат и започват да унищожават съдържанието на купите. От това, което им остане, могат да хапнат другите жени, но не и мъжете. На края свинята бива опърлена и опечена. Островитяните никога не ядат от това животно, ако не е убито и пречистено по този начин. Церемонията се извършва само от стари жени.
Когато някой вожд умре, смъртта му се отбелязва много тържествено. Неведнъж съм наблюдавал такива процесии. Най-тачените жени се отправят към дома на покойника. Трупът е поставен в сандък, разположен в средата на къщата. Ограждат го с украсени с палмови листа въжета. Над тях са опънати памучни платна във форма на палатка, под която насядват забулени в бели забрадки жени. Всяка от тях е довела по една прислужница, която й вее прохлада с ветрило от палмови листа. Останалите, които не са от толкова знатен произход, седят тъжни около палатката на покойния.
След известно време една от жените започва да реже косите на мъжа с нож. Друга, и то тъкмо онази, която е била най-знатната му съпруга, се простира върху мъртвеца така, че устата, ръцете и краката и покриват неговите. Първата продължава да режа косите му, втората започва ту да плаче, ту да пее, и това продължава много часове.
Около палатката са наслагани порцеланови съдове, в които е запален огън. Прислужници хвърлят от време на време в пламъците мира и други ароматични смоли, които разнасят приятен мирис. Отвън около къщата стоят много други жени и проливат сълзи, макар да не са били свързани с покойника.
Тази церемония продължава пет-шест дни. През това време покойникът остава в земното си жилище. Аз предполагам обаче, че го балсамират с камфор, за да спрат разлагането на трупа. На края слагат покойника в сандъка, за който вече споменахме, заковават го с дървени пирони и го погребват, като ограждат мястото с дъски.
Младите, както и старите мъже, промушват срамните си части с гъше перо. Това украшение те не отстраняват никога и твърдят, че не им пречело. Нито пък на жените им — разказваха ми, че дори го искали.
Мъжете от тия племена са доста слабовати. Това сигурно се дължи и на споменатия лош обичай. Едно обаче е сигурно: въпреки тези странни предварителни приготовления жените от това племе предпочитаха нас далеч повече пред собствените си мъже.
Всяка нощ някаква черна птица, голяма колкото гарван, кацаше на една от колибите и тъй силно грачеше, че всички кучета наблизо и далеч започваха да вият. И това продължаваше по четири-пет часа. Но никой не искаше да ни разкрие какво означава грачът на тази птица.