Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
— Всъщност е оцветено и съшито така, че да те скрива в мъглите — обясни Келсайър. — И предупреждава градската стража и други Мъглородни да не те закачат. — Завъртя се и пелерината се разтвори грациозно. — Мисля, че ми отива.
Доксон изсумтя с досада.
— И така — рече Келсайър, докато вадеше от торбата някакъв колан. — Къща Венчър. Има ли нещо, което трябва да знам?
— Лорд Венчър вероятно е в кабинета си — отвърна Доксон. — Там се предполага, че са и запасите от атиум. Кабинетът му е на третия етаж, през три стаи от горния южен балкон. Внимавай, в Къща Венчър държат около дузина Мътни убийци в добавка към редовната охрана и Мъгливите.
Келсайър кимна, докато завързваше колана — нямаше катарама, но към него бяха прикачени две малки кании. Извади от торбата два стъклени кинжала, провери ги за шупли и ги пъхна в каниите. Изу обувките и чорапите и остана бос върху студените камъни. Така единственият метал, който носеше сега, бяха монетите в кесията и трите стъкленици с метални разтвори на колана. Той избра най-голямата, изпи я на един дъх и я подаде на Доксон.
Вин следеше подготовката на Келсайър с нарастващо любопитство. Мълчалива, присвита, незабележима, тя притежаваше стаена решителност, която той харесваше. Може би наистина беше малко параноична, но не и боязлива.
„Ще получиш своя шанс, хлапе — рече си той. — Но не тази вечер“.
— Е — каза той, развърза кесията, извади една монета и я метна през ръба на покрива. — Време е да тръгвам. Ще се срещнем в магазинчето на Клъбс.
Доксон кимна.
Келсайър доближи ръба на сградата, засили се и скочи.
Мъглата се завъртя около него. Той разпали стомана, втория от основните аломантични метали. Прозрачни синкави линии се появиха около него, видими единствено за неговите очи. Всяка извираше от средата на гърдите му и се насочваше към най-близкия източник на метал. Линиите бяха съвсем тънки — признак, че металните източници, които сочат, са дребни — панти на врати и прозорци, гвоздеи и други от този род. Видът на метала нямаше значение. Разпалването на желязо или стомана насочваше синкавите линии към всички видове метал, стига да са достатъчно близо и в количество, позволяващо да се видят.
Келсайър избра линията, която водеше право надолу, към монетата, която бе хвърлил, разпали стомана и Тласна монетата.
Снижаването му мигом се забави и той подскочи обратно нагоре, като следваше синята линия. Докато се издигаше, избра една метална дръжка на прозорец, Тласна я и се понесе настрани. Добре премереното побутване го отведе отвъд ръба на сградата срещу тайната квартира на бандата.
Приземи се гъвкаво, приклекна и се затича по стръмния покрив. Спря в сумрака от другата страна и надзърна през мътните талази на мъглата. Разпали калай и почувства огъня да се пробужда в гърдите му, да подсилва всичките му сетива. Изведнъж мъглите вече не изглеждаха така гъсти. Не че нощта бе просветляла, по-скоро бе нараснала способността му да възприема околния свят. Далече на север вече различаваше една по-масивна постройка. Цитаделата Венчър.
Остави калая да гори — металът пламтеше бавно и вероятно нямаше нужда да се безпокои, че ще се изчерпи. Докато стоеше неподвижно, мъглите неусетно обгърнаха тялото му, завъртяха се и се завихриха, носеха се край него като едва забележимо течение. Мъглите го познаваха, те имаха свои права над него. Можеха да усетят аломантията.
Той се Оттласна от металния комин зад себе си, скочи и се понесе през празнотата. Докато летеше, метна една монета, която блесна в мъглата и мрака. Тласна монетата, преди тя да тупне на земята, и силата му я пришпори рязко надолу. Веднага щом монетата иззвънтя на калдъръма. Тласкащата сила на Келсайър го издигна нагоре, превръщайки втория му скок в грациозна дъга.
Стъпи на поредния островръх дървен покрив. Тласкането на стомана и Придърпването на желязо бяха първите две упражнения, на които го бе научил Геммел. „Когато Тласкаш нещо, все едно хвърляш цялата си тежест върху него — припомни си той думите на стария ексцентрик. — А човек не може да променя теглото си, ти си аломант, не си някакъв северен мистик. Никога не Придърпвай нещо, което тежи по-малко от теб, освен ако не искаш да полети към теб, и не Тласкай нещо по-тежко от теб, ако не искаш да се понесеш в обратна посока“.
Почеса белезите по ръцете си, загърна се по-плътно в мъглопелерината и приклекна, усещаше грапавото дърво с босите си ходила. Неведнъж му се бе искало разпаленият калай да не усилва всички сетива — или поне не всички едновременно. Имаше нужда от подобрено зрение, за да вижда в мрака, и можеше да се възползва от подсиления си слух. Но горящият калай правеше нощта още по-студена за свръхчувствителната му кожа, а ходилата му усещаха всяко камъче или треска, върху които стъпваше.