Градът на зверовете
- Автор: Алиенде Исабел
- Серия: Градът на зверовете #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ема Барух
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на зверовете». Краткое содержание книги:
Минаха няколко минути, които изглеждаха като цяла вечност, без някой да пророни дума. В този час обикновено започваха да се събуждат маймуните в короните на дърветата и виковете им, които прозвучаваха като лай на кучета, възвестяваха началото на деня; тази сутрин обаче цареше поразително мълчание. Животните и дори птиците сякаш бяха избягали. Изведнъж отекна изстрел, последван от гласа на Сесар Сантос, а после и от възклицанията на другите мъже. Минута по-късно дотича Тимоти Брус, който не можеше да си поеме дъх: бяха намерили изчезналия кабокло.
Мъжът беше паднал по корем сред стръкове папрат. Независимо от това, главата му беше с лицето нагоре, сякаш някаква властна ръка я бе завъртяла на деветдесет градуса към гърба строшавайки костите на врата. Очите му бяха изцъклени и изражение на абсолютен ужас деформираше лицето му. Като го обърнаха видяха, че гръдният кош и коремът му са набраздени от дълбоки прорези. По тялото пъплеха стотици странни насекоми, кърлежи и малки бръмбари. Доктор Омайра Торес потвърди очевидното: беше мъртъв. Тимоти Брус изтича да си вземе фотоапарата, за да документира случилото се, докато Сесар Сантос събра някои от насекомите и ги сложи в найлоново пликче, за да ги занесе в Санта Мария де ла Ювия на отец Валдомеро, който разбираше от ентомология и колекционираше видове от района. На това място смрадта беше много по-зловонна и им бе необходимо голямо усилие на волята, за да не побегнат.
Сесар Сантос нареди единият от войниците да се върне да охранява Жоел Гонсалес, който бе останал сам в лагера, а Каракауе и друг войник да проверят околностите. Матууе, индианският водач, гледаше трупа дълбоко разстроен; беше посивял, сякаш бе видял призрак. Надя се сгуши в баща си и скри главата си в гърдите му, за да не вижда зловещата гледка.
— Звярът! — възкликна Матууе.
— Никакъв звяр, човече, това са извършили индианците — отрече професор Льоблан, побледнял, с кърпа, напоена с одеколон в треперещата си ръка и пистолет в другата.
В същия момент Льоблан отстъпи, спъна се и пльосна по задник в калта. Избълва едно проклятие и се опита да стане, но с всяко движение, което правеше, се хлъзгаше все повече и повече, затъвайки в някаква тъмна, мека и лепкава смес. По ужасяващата миризма разбраха, че не бе тиня, а огромна локва екскременти: прочутият антрополог се оказа буквално покрит с лайна от главата до краката. Сесар Сантос и Тимоти Брус му подадоха един клон, за да го изтеглят и да му помогнат да излезе, след това го придружиха до реката на почтително разстояние, за да не го докоснат. Льоблан нямаше друг изход, освен да кисне известно време във водата, треперещ от унижение, от студ, от страх и от гняв. Каракауе, неговият личен адютант, категорично отказа да го насапуниса или да му изпере дрехите и независимо от трагичните обстоятелства, останалите трудно се сдържаха да не избухнат в нервен смях. В съзнанието на всички се въртеше една и съща мисъл: съществото, което беше произвело това, трябва да е с размерите на слон.
— Почти съм сигурна, че създанието, свършило тази работа, е на смесена диета: зеленчуци, плодове и някакво сурово месо — каза лекарката, която беше завързала една кърпа около носа и устата си, докато наблюдаваше малко от въпросната материя под лупа.
Междувременно Кейт Колд лазеше на четири крака, изучавайки земята и растителността, следвана от своя внук.
— Виж, бабо, има счупени клони и някои храсти са смачкани като от огромни лапи. Намерих няколко черни и твърди косъма… — съобщи момчето.
— Може да е бил глиганът — каза Кейт.
— Има и много насекоми — същите, като онези върху трупа. Не съм ги виждал по-рано.
Щом съмна, Сесар Сантос и Каракауе се заеха да закачат на едно дърво, възможно най-високо, докъдето стигаха, тялото на нещастния войник, увито в хамак. Професорът, който бе толкова нервен, че беше получил тик на дясното око и му трепереха колената, се приготви да вземе решение. Каза, че са изложени на големия риск да умрат всички и той, Людовик Льоблан, като отговорник на групата, трябвало да даде нареждания. Убийството на първия войник потвърждавало неговата теория, че индианците по природа са убийци, лицемери и предатели. Смъртта на втория при такива странни обстоятелства, можела също да се припише на индианците, но призна, че и Звярът не трябва да се отхвърля. Най-добре щяло да бъде да поставят неговите капани, да видят дам, ако имат късмет, съществото, което търсят, ще се хване, преди отново да убие някого, и веднага да се върнат в Санта Мария де ла Ювия, където могат да получат хеликоптери. Останалите стигнаха до заключението, че човечецът е понаучил нещичко след пльосването в локвата с екскременти.