Градът на зверовете
- Автор: Алиенде Исабел
- Серия: Градът на зверовете #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ема Барух
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на зверовете». Краткое содержание книги:
Изведнъж някакъв шум прекъсна мислите му. Чу го абсолютно ясно, сякаш стъпки на гигант мачкаха близките дървета. Усети спазъм в гърдите си, все едно се задушаваше. За първи път, откакто загуби очилата си в имението на Мауро Кариас, почувства липсата им, •защото зрението му ставаше много по-слабо нощем. Държейки пистолета с двете си ръце, за да преодолее треперенето си, както беше виждал по филмите, почака, без да знае какво да прави. Когато усети, че растителността се движи съвсем наблизо, сякаш там имаше армия от скрити неприятели, нададе протяжен, стряскащ вик, който прозвуча като корабна сирена и събуди всички. Миг след това баба му беше до него, хващайки пушката. Двамата се озоваха лице в лице с грамадната глава на едно животно, което в началото не успяха да разпознаят. Беше дива свиня, един голям глиган. Не мърдаха, парализирани от изненада, и това ги спаси, защото и животното, също като Алекс, не виждаше добре в тъмнината. За късмет вятърът духаше в обратна посока, така че то не можа да ги подуши. Сесар Сантос бе първият, който се измъкна предпазливо от хамака и прецени ситуацията, въпреки лошата видимост.
— Никой да не мърда… — заповяда почти шепнешком, за да не привлече вниманието на глигана.
Месото му беше много вкусно и би им стигнало да пируват дни наред, но нямаше видимост за стрелба и никой не посмя да сграбчи някое мачете и да се нахвърли срещу толкова опасно животно. Свинята се разходи спокойно между хамаците, подуши провизиите, които висяха на въженца, за да ги запазят от плъхове и мравки, и най-накрая навря зурлата си в палатката на професор Людовик Льоблан, който за малко не получи инфаркт от страх. Нямаше друг вариант, освен да изчакат огромният посетител да се отегчи да обикаля лагера и да си тръгне, минавайки толкова близо до Алекс, че той можеше да протегне ръка и да докосне настръхналата му козина. След като напрежението спадна и вече можеха да се пошегуват, момчето се почувства като някакъв истерик, че беше изкрещяло по този начин, но Сесар Сантос го увери, че е постъпил правилно. Водачът повтори своите инструкции в случай на тревога: първо, да се наведеш и да извикаш, а после да стреляш. Не беше приключил с обясненията, когато прозвуча изстрел: беше Людовик Льоблан, който стреляше във въздуха десет минути след като опасността бе преминала. На професора определено му пламваше лесно фитилът, както се изрази Кейт Колд.
Дежурството през третата смяна, когато нощта беше най-студена и тъмна, се падаше на Сесар Сантос, Надя и един от войниците. Водачът се поколеба дали да събуди дъщеря си, която спеше дълбоко, прегърнала Бороба, но се сети, че тя няма да му прости, ако не го стори. Момичето се измъкна от съня с помощта на две глътки черно, силно подсладено кафе и се загърна възможно най-добре с чифт фланелки, жилетката си и сакото на баща си. Алекс бе успял да поспи само два часа и беше много уморен, но когато забеляза на слабата светлина на огъня, че Надя се готви да заеме поста си, също се надигна с намерението да я придружи.
— Спокойна съм, не се притеснявай. Талисманът ме пази — прошепна тя, за да го успокои.
— Върни се в хамака си — заповяда му Сесар Сантос. — Всички имаме нужда от сън, затова се правят смените.
Алекс се подчини с неохота, решен да стои буден, но след няколко минути сънят го победи. Не можа да прецени колко време бе спал, но трябва да беше повече от два часа, защото когато се събуди, стреснат от шума наоколо, смяната на Надя току-що беше свършила. Едва започваше да се развиделява, мъглата беше като мляко и студът — остър, но всички вече бяха на крак. Във въздуха се носеше толкова гъста миризма, че можеше да се реже с нож.
— Какво става? — попита, изтъркулвайки се от хамака си, все още замаян от съня.
— Никой да не напуска лагера по никаква причина! Хвърлете повече дърва в огъня! — заповяда Сесар Сантос, който беше вързал кърпа на главата си и стоеше с пушка в едната си ръка и фенер в другата, оглеждайки трептящата сива мъгла, която нахлуваше в гората на разсъмване.
Кейт, Надя и Алекс се втурнаха да разпалват огъня с повече цепеници и светлината малко се увеличи. Каракауе беше подал сигнал за тревога: един от кабоклосите, който дежуреше с него, бе изчезнал. Сесар Сантос стреля два пъти във въздуха, призовавайки го, но понеже не получи отговор, реши да отиде с Тимоти Брус и двама войници на обиколка из околностите, оставяйки останалите, въоръжени с пистолети, около огъня. Всички бяха принудени да последват примера на водача и да закрият устите си с кърпи, за да могат да дишат.