Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
Наистина след Шьонбрун тази зала вече не правеше на Леополд предишното впечатление. Останалите членове на семейството сигурно изпитваха същото чувство. Ана Мария и Нанерл бяха съвсем спокойни, а Волферл се държеше по-уверено от обикновено. И все пак събитието имаше огромна важност; присъствува целият двор, а появата на негова светлост бе обявена от херолда с всичките му титли.
Преди да започне концертът, архиепископът направи знак на Моцарт да отиде при него.
— Е, как е нашият млад талант — попита той, — напълно ли оздравя от болестта?
— Волфганг се чувствува прекрасно, ваша светлост.
— А от какво беше болен?
— Най-вече от ревматизъм, ваша светлост.
— Научих, че било скарлатина.
— Ако е било скарлатина, то в много лека форма, ваша светлост. Ето императрицата, бог да я закриля, бе постигната от истинско нещастие. Ерцхерцогиня Йохана, която така любезно водеше Волфганг за ръка из своите покои в двореца, почина през декември едва тринадесетгодишна.
— Императрицата ви е приемала няколко пъти, така ли?
— Три пъти, ваша светлост. Тя прояви голямо благоволение към Волфганг.
— Чух, че много й харесало изпълнението на момчето.
— Благодаря ви за благосклонността, ваша светлост — смирено изрече Леополд. „Може би мястото на капелмайстор още не е изгубено!“ — Не щадяхме сили за слава на Залцбург. И Волфганг се хареса на всички.
— Безспорно.
„Не се ли крие насмешка в думите на архиепископ“, помисли си Леополд, но лицето на негова светлост беше непроницаемо.
— Ваша светлост — каза Леополд, — ние сме ви много благодарни за милостивото разрешение да покажем във Виена на какво е способен Залцбург в областта на музиката; направихме всичко, което зависеше от нас, за да преуспеем в това.
Шратенбах, който провеждаше в Залцбург режим на най-строги икономии, си мислеше, че с изключение на аристократите Моцартови са облечени най-добре от всички. Трябва да се ревизира заплатата на музиканта, реши той, Моцарт е вече твърде несигурен, а получава прекалено много. От друга страна, струва ли си да се чудим на липсата на стремеж към заседнал живот у един цигулар, когато в края на краищата музикантите са най-обикновени скитници!
— Във Виена всички високопоставени особи, дори императорът и ерцхерцог Йосиф, признаваха, че музиката при двора на ваша светлост се намира на голяма висота, щом там израстват такива забележителни таланти.
— Това ми е известно. Имам приятели във Виена. — Архиепископът говореше сдържано, но усмивката, с която даде знак концертът да започне, беше благосклонна.
Концертът завърши и Леополд си помисли, че в много отношения Волферл е най-добрият изпълнител, а Лоли — най-лошият.
В стремежа си да покаже, че и той разбира от музика, архиепископът забеляза:
— Момченцето има чудни ръце. Приятно е да ги гледаш, те никога не бързат и в същото време бързите пасажи излизат у него също тъй добре, както и бавните. — Той улови Волферл за ръка, това беше голяма чест, и добави: — Какви силни китки има той! Сега разбирам защо императрицата е харесала неговото изпълнение.
После архиепископът даде знак на граф Арко да говори. Леополд много се мамеше, като очакваше, че този концерт ще реши съдбата му. Капелмайсторът бе вече определен.
Граф Арко обяви с официален тон:
— Заместник капелмайсторът Джузепе Лоли се издига на длъжността капелмайстор, Леополд Моцарт се повишава на длъжността заместник капелмайстор, Михаел Хайдн се назначава на длъжността помощник капелмайстор.
Огорчението на Леополд още повече нарасна, когато видя как Лоли крачи наперено из залата като някаква знаменитост, а малко преди това бе свирил на цигулка така нескопосно, в пълен разрез с вярното темпо на произведението. Хайдн изглеждаше равнодушен към назначението си, което учуди Леополд. Самият Леополд се чувствуваше невинно пострадал, цялото му същество крещеше: „Защо, защо?“
Шахтнер побърза при него да го утеши. Присъедини се и Булингер, който напомни на Леополд, че това е повишение в длъжността, и тъй като Лоли бил по-рано заместник капелмайстор, изборът естествено трябвало да падне на него.
Леополд сви рамене:
— Това трябваше да се очаква, аз не съм италианец.
— Но ти отсъствува оттук — отново напомни Булингер, — а Лоли си стоеше на мястото.
— Това би ли могло да повлияе? — запита Леополд. „Навярно подобно обстоятелство е изиграло съществена роля“, изведнъж реши той.