Случаят с палтото от визон
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Венкова-Радева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Случаят с палтото от визон». Краткое содержание книги:
— Какво точно обсъждахте?
— Боже мой, не мога да си спомня всичко.
— Тогава поне нещо си спомни.
— И аз имам един въпрос — обади се сержант Джафри. — Мейсън съобщи ли ти името на клиента, който му се обадил и го помолил да отиде в онази стая?
Дрейк се размърда.
— Искам отговор — да или не — настоя Джафри.
Дрейк се поколеба, но отговори:
— Мисля, че да.
— Кой е той?
— Смятам, че не съм длъжен да го кажа — отсече Дрейк.
Джефри погледна към Траг.
— Да или не?
— Да.
— Кой е той?
— Смятам, че не съм длъжен да ви отговоря.
Лицето на Траг остана безизразно, но в погледа на сержант Джафри проблесна задоволство. Неочаквано Мейсън се обади:
— Хайде, Пол, кажи му. Дай му имената на клиентите ни, разправи му всичко, което се случи в онази стая.
Дрейк го погледна изненадано.
— Не ти ли е ясно? Мъчат се да те подхлъзнат, за да ти отнемат разрешителното. По време на целия ни разговор те са били зад вратата. Или в стаята е имало подслушвателно устройство и всичко им е известно. В момента гледат само да те подхлъзнат и да ти отнемат разрешителното.
Сержант Джафри скочи от мястото си. Приближи се до Мейсън, сграбчи го за реверите на сакото и го издърпа от стола. Огромните му рамене бяха пълни със сила. Едната му ръка, напомняща свински бут, здраво стисна реверите на адвоката, а другата се отдръпна назад, готова да нанесе удар.
Траг се хвърли от стола си.
— Стига, сержанте, стига! — кресна той и след това добави: — Целият разговор се стенографира.
След това продължи спокойно:
— Стенографът, разбира се, не се занимава с действията на хората в тази стая и не описва какво става всеки път, щом някой стане от стола си.
Той хвърли бърз поглед към стенографа, за да се увери, че е разбрал намека.
Сержант Джафри бавно пусна сакото на Мейсън. Адвокатът оправи реверите си и заяви:
— Пол, мисля, че сержант Джафри загуби самоконтрол. Видя как ме сграбчи, измачка ми сакото и връзката и тъкмо щеше да ме удари, когато…
— Това са само заключенията на мистър Мейсън — прекъсна го Джафри самодоволно. — Нищо подобно не съм правил. Само сложих ръка на рамото му.
В гласа на лейтенант Траг прозвуча умора.
— Казах ви, сержанте, че ще е по-добре да разпитаме тези хора поотделно. Хайде да го направим.
— Добре — съгласи се сержант Джафри и се обърна към Мейсън: — Ти, умнико, излез във фоайето и чакай.
— Прав ла съм, като смятам — поде Мейсън, — че сержант Джафри ни напусна преди малко, за да изпрати до кантората на Дрейк човек, който да доведе тук Минърва Хамлин?
— Вън, умнико! — викна Джафри, отваряйки вратата. — И ако не излезеш бързо, този път наистина ще сложа ръка на рамото ти и стенографските записки ще покажат, че съм имал пълното право да го сторя.
— Напускам веднага, сержанте — усмихна се Мейсън и се обърна към Дрейк: — Пол, съветвам те да отговаряш на всички въпроси относно случилото се в стаята.
След тези думи Мейсън се поклони и излезе. Той едва беше прекрачил прага, когато вратата се затръшна с такава сила, че мазилката едва не падна.
Униформеният полицай, който чакаше отвън, кимна на адвоката.
— Към фоайето, мистър Мейсън.
9
Мейсън слезе с асансьора към фоайето и тръгна към изхода. Един униформен полицай препречи пътя му.
— Вече ме разпитаха и освободиха — обясни адвокатът.
— На мен никой не ми е казал, че сте свободен — отвърна полицаят.
— Казах всичко, което знам, и на лейтенант Траг, и на сержант Джафри. Какво попече искате? Имам работа.
— Може да решат отново да ви разпитат.
— Не споменаха такова нещо.
— Не споменаха нищо и за освобождаването ви, поне не на мен.
— Изхвърлиха ме.
— Тогава чакайте във фоайето.
Мейсън се върна до рецепцията. На мястото на администратора седеше един цивилен, който се държа любезно, но не изяви никакво желание да помогне на Мейсън в затруднението му.
— Там има много столове, адвокате — посочи той. — Пристигна сутрешният вестник и можете да го прочетете.
— Благодаря — примири се Мейсън. — Има ли някакво ограничение за обаждането по телефона?
— Доколкото знам, не.
Мейсън се запъти към една усамотена телефонна кабина, влезе в нея, пусна монета и набра номера на Дела Стрийт. Чу неколкократното иззвъняване на телефона и след това все още сънения глас на секретар ката:
— Ало, да… Кой е, моля?
— Събуди се, Дела — започна адвокатът. — Положението е напечено.
— О, ти ли си, шефе!
— Точно така. Телефонът до легло го ти ли е?
— Да.
— Тогава скачай — нареди Мейсън. — Наплискай лицето си със студена вода и се върни. Искам да си напълно будна и не мога да рискувам да заспиш отново. Всеки миг може да ме прекъснат.