Случаят с палтото от визон
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Венкова-Радева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Случаят с палтото от визон». Краткое содержание книги:
— Един момент.
Мейсън чу как краката на Дела шляпат по пода. След секунди тя се върна обратно.
— Съвсем будна съм, шефе. Какво има?
— Аз съм в хотел „Киймънт“ — обясни Мейсън. — Морис Албърг ми се обади и ме помоли да дойда при него в стая седемстотин двайсет и едно. Той не успя да се срещне с мен. Дойде друг човек.
— Мъж или жена? — попита тя.
— Жена.
— Да не е била…
— Внимавай — предупреди я Мейсън. — Без имена. Само слушай, Дела.
— Добре, продължавай.
— Спомни си първата вечер, когато говорихме с Морис Албърг и той спомена, че преди време ползвал услугите на детективска агенция, а не на адвокат.
— Да, струва ми се… Аха, спомних си. Защо, важно ли е?
— Разполагаме с домашния телефон на касиерката от ресторанта на Албърг — продължи Мейсън. — Очевидно тя знае някои неща за неговите служебни работи и той й се доверява. Облечи се, Дела, извикай такси и започвай да въртиш телефона. Накарай касиерката да ти даде името на агенцията, която Морис е наел. В случай че не го знае, срещнете се в ресторанта на Албърг. Накарай я да отвори служебния сейф и да извади счетоводните книги. След това вземи специалния телефонен указател и извади имената на всички регистрирани частни детективи в града. После започни да търсиш в сметките на Албърг. Вероятно ще намериш отбелязан някой човек, записан по азбучен ред или по някакъв друг начин — не знам какъв ред е въвел в счетоводството си… Разбираш ли ме?
— Напълно.
— Вземаш сметките и проверяваш всяка сума — дали не е била преведена на някоя от детективските агенции, които имаш в списъка…
— Добре. Ако нямерим нещо, какво да предприема?
— Изчакай ме — нареди Мейсън. — Ще дойда веднага щом мога.
— Само тези сведения ли ти трябват? Не искаш ля да се свържа с агенцията?
— Това не е женска работа. Ще бъде тежка, трудна задача и не е изключено да се хванем гуша за гуша… Ако телефонът в ресторанта звънне, обадете се. Може да ви потърся.
— Тръгвам веднага — обеща тя отривисто.
— Браво, добро момиче — похвали я Мейсън.
Той затвори телефона, върна се на един от столовете във фоайето, почете известно време вестника, после бавно се запъти към цивилния на рецепцията, за да си поприказват.
— Предполагам, че няма нищо нередно в това, дето ви оставих да говорите по телефона, без да ви контролирам — рече полицаят с глас, който издаваше тревогата му. — Никой не ми е казал, че не може, но и никой не ми е казал обратното.
— О, разбира се — успокои го Мейсън, — че никой не би искал да попречи на работата ми. В крайна сметка гражданинът има някакви права.
Цивилният полицай се усмихна и внезапно отмести очи към вратата. Мейсън проследи погледа му и видя как една делова, елегантна млада жена, облечена в дрехи с малко мъжка кройка, излиза от някаква кола, придружена от униформен полицай.
Мейсън изчака да стигнат до средата на фоайето, пристъпи напред и се усмихна.
— Вие вероятно сте Минърва Хамлин.
Погледът и светна.
— О, да. А вие трябва да сте мистър Мейсън. Аз… Униформеният полицай застана помежду им.
— Стига. Без приказки. Никакви разговори.
— Боже мой — възнегодува Мейсън, — що за инквизиция!
— Тишина! — отсече полицаят. — Никакви разговори.
Той хвана Минърва Хамлин за лакътя и бързо я поведе към асансьора. Цивилният на рецепцията излезе иззад бюрото.
— Съжалявам, мистър Мейсън, но все още не може да разговаряте със свидетелите.
— Боже мой! — възкликна Мейсън. — Та тя е една от помощничките на Пол Дрейк. Аз я наех. И в момента аз й плащам.
— Знам. Но заповедите са си заповеди. Разследваме убийство.
— Можете ли да ми обясните защо е цялата тази тайнственост? Какво целят с внимателно скроената си клопка? Защо задържат хората тук и не им разрешават да напуснат хотела? — настоя възмутено Мейсън.
Цивилният полицай се усмихна бавно и приятелски.
— По дяволите, не мога. — После добави: — И вие сте достатъчно добър адвокат, за да го знаете. Отидете и си седнете на мястото.
Мейсън наблюдаваше светлинките на асансьора, които бавно се сменяха, докато стигнаха до цифрата две и спряха.
— Полицаите май са превзели младоженския апартамент за разпитите си — подхвърли Мейсън.
Цивилният се разсмя.
— Младоженски апартамент в този бардак?
— Защо не? — попита Мейсън.
— По дяволите, тук всички апартаменти са младоженски.
— Имате ли много неприятности с този хотел?
— Попитайте сержант Джафри, когато се видите пак. Той е от „Нравствения отдел“. Познава това място като петте си пръста.