Случаят с палтото от визон
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Венкова-Радева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Случаят с палтото от визон». Краткое содержание книги:
— Мъж или жена?
— Жена.
— Той спомена ли някакво име?
— И да е споменал, не си спомням. Бях твърде сънен тогава. Каза, че жената е била в стаята, излязла е, но щяла да се върне. Искаше да я проследя и да разбера коя е.
— Е, така е по-добре — рече Джафри и държанието му стана не толкова войнствено. — Хайде да чуем всичко до края.
— Имах само няколко минути за действие — продължи Дрейк. — Ясно ми беше, че трябва да поставя един човек пред хотела и друг вътре, който да види жената, когато излезе от стая седемстотин двайсет и едно. Бях сигурен, че един човек не би могъл да свърши и двете неща. Тя щеше да подозира всеки, когото срещне по коридора на излизане от стаята, и двойно повече щеше да подозира човек, който би слязъл с нея в асансьора по това никое време.
Траг кимна.
— Случаят не търпеше отлагане — каза Дрейк. — Може би знаете какъв става Пери Мейсън, когато се заеме с някой случай. Иска какво ли не, и то веднага. За мен той е важен клиент. На него дължа голяма част от работата си. Старая се да е доволен от мен.
— Остави това. Ти какво направи? — попита Траг.
— Обадих се в кантората си, за да видя дали има някой на разположение веднага. Нямаше никой. Дежурната ми телефонистка обаче изглежда много способна.
— Името й? — попита сержант Джафри.
— Минърва Хамлин.
— Продължавай.
— Обадих се на Минърва да затвори временно кантората, да погледне в шкафчетата, където държим професионалната си дегизировка, да вземе камериерско боне и престилка, да ги сложи в куфар, да дойде бързо в хотел „Киймънт“, да се регистрира и да каже на администратора, че иска стая откъм фасадата на хотела.
— Защо откъм фасадата? — полюбопитства Траг.
— За да може да ми сигнализира — обясни Дрейк. — Тя трябваше да се облече като камериерка и да се навърта из коридора, за да види кой ще излезе от стая седемстотин двайсет и едно. Когато жената тръгнеше да слиза с асансьора, Минърва трябваше да изтича до стаята си и да ми сигнализира с фенерчето. Аз бях паркирал колата си отсреща. Възможността да сбъркам по това време на нощта беше малка. Ако знаех кога жената ще тръгне да слиза с асансьора, щях да я видя, като минава през фоайето, и да я проследя, щом излезе… Паркирах колата си така, че да наблюдавам фоайето и асансьора. Страничното ми огледалце беше нагласено така, че да улови сигнал, подаден с фенерче от стая, намираща се откъм фасадата на хотела.
— Дяволски добра работа — призна неохотно Джафри.
— Какво стана? — попита Траг.
— Отбих се до кантората и взех Минърва Хамлин. Стигнахме дотук за рекордно кратко време. Паркирах колата, нагласих огледалцето, така че да мога да уловя сигнала, седнах и зачаках. Минърва влезе в хотела. Там тя поискала от администратора стая откъм фасадата, регистрирала се и отишла в стаята си. Първата й работа била да се преоблече като камериерка и да застане на място, откъдето да може да наблюдава стая седемстотин двайсет и едно.
— И после?
— Нищо не се случи — отговори Дрейк, — докато не видях самата Минърва да излиза от асансьора. Изглеждаше доста разтревожена.
— Продължавай — подкани го Траг.
— Тя прекоси фоайето и направо дойде да ми докладва. Не биваше да го прави. Но в бързината не бяхме уговорили сигнала за непредвидено развитие на нещата. Тя решила, че трябва да знам какво е станало. Нямаше никакъв друг начин да ми предаде информацията.
— Е, добре, какво беше станало?
Дрейк разказа за действията на Минърва до момента, в който следената от нея жена влязла в стая осемстотин п петнайсет.
— Какво се случи по-нататък? — попита Траг.
— След това Минърва почакала известно време, решила, че Мейсън ще се разтревожи и че може да искам да променя целия план на действие, затова слязла долу, минала през фоайето и дошла при колата ми.
— И ти какво направи?
— Качих се и докладвах на Пери Мейсън.
— А Минърва?
— Върнах я обратно в кантората.
— Не я ли прати да следи какво става в стая осемстотин и петнайсет?
Дрейк поклати глава.
— Ако си спомняте, аз бях паркирал колата си така, че да мога да наблюдавам асансьора. Това означава, че нощният администратор е видял всичко. Когато Минърва изтича при мен, за да ми докладва, той е разбрал, че чакам, за да проследя някого. Стана ми ясно, че Минърва не може вече да бъде от полза. Тя не можеше да се качи в колата и да проследи жената. Това беше моя работа. Бях почти сигурен, че жената ще остане в стая осемстотин и петнайсет поне докато успея да получа указания от Мейсън… Междувременно бяхме извикали няколко детектива, за които предполагахме, че са на път към кантората. Наредих на Минърва да ги изпрати тук и да им каже да ми се обадят веднага щом пристигнат… Е, господа, това е.