Случаят с палтото от визон
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Венкова-Радева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Случаят с палтото от визон». Краткое содержание книги:
— Погледнете добре снимката — повтори сержант Джафри. — Разгледайте я внимателно.
— Разгледах я. Струва ми се, че е онази жена.
— Това не е най-убедителният начин да кажете, че познавате някого — обади се лейтенант Траг. — Не можете ли да бъдете по-категорична?
— Казах ви, мисля, че е тя.
— Обикновено не грешите, нали? Изглеждате ми доста делова млада жена.
— Опитвам се да не допускам грешки.
— И в мислите ви няма неясноти, нали?
— Надявам се, че не.
— Хубаво — намеси се сержант Джафри, — оставете сега мисленето. Това ли е жената, или не?
— Мисля… — Тя спря, като видя, че сержантът се захили.
— Да, моля — подкани я лейтенант Траг.
— Това е жената — заяви тя.
— А сега — попита Мейсън — мога ли аз да видя снимката? Знаете, че имах възможност да видя жената, която беше в стая седемстотин двайсет и едно по-добре от всеки друг. Така се случи, че мис Хамлин можа само бегло да я зърне, когато…
— Как се казва жената, която говори с теб в стая седемстотин двайсет и едно? — прекъсна го лейтенант Траг.
— Не знам — отговори Мейсън.
Сержант Джафри се обърна към Минърва Хамлин:
— Напишете името си на гърба на снимката.
— И датата — добави лейтенант Траг.
След като тя го направи, Траг подаде снимката на Франк Хокси.
— Напишете си името.
Хокси се подчини.
— И датата — напомни сержант Джафри.
— Ако ми позволите да погледна снимката, лейтенанте — обади се Мейсън, — аз ще…
Сержант Джафри се изправи.
— Виж какво, Мейсън — рече той, — като адвокат ти имаш известен имунитет. Законът ти оставя вратичка. Можеш да се измъкнеш, без да отговаряш на въпросите ни. И да твърдиш, че казаното от клиента ти с поверително сведение. Няма как да те притиснем. А сега направо ще те попитам дали жената, която разговаря с теб в онази стая беше Дикси Дейтън и дали ти каза, че Морис Албърг смята да убие Джордж Файет.
— Позволи ми да изтъкна две неща, сержанте — отвърна Мейсън. — Ако жената в стаята не е била Дикси Дейтън, то каквото и да е казала, не би имало никаква стойност като доказателство против когото и да било. Ако е била Дикси Дейтън, но е действала без съгласието на Морис Албърг, нищо казано от нея не би могло да се използва срещу Морис Албърг. И ако е била Дикси Дейтън и тя е моя клиентка, то каквото и да ми е съобщила във връзка със случая, може да се приеме като поверително сведение.
— Точно така си и помислих — заявя Джафри. — Дай ми да видя снимката, лейтенанте.
Лейтенант Траг му я подаде. Сержант Джафри бързо я пъхна във вътрешния джоб на палтото си.
— Смятам, че това всичко, Мейсън — отряза той. — Дрейк, ти досега хленчеше, че трябвало да вървиш да си гледаш работата. Заминавай. Мейсън, мисля, че по-нататъшната ти помощ няма да ни е необходима.
— Няма ли да видя снимката? — попита адвокатът.
Джафри само се ухили.
— Виж какво, Мейсън — намеси се лейтенант Траг, — това е автентична снимка на Дикси Дейтън, момичето, което напусна града по едно и също време с Том Е. Седжуик през нощта, когато Боб Клеърмонт беше убит.
— Защо му даваш информация, след като той си мълчи? — удиви се Джафри.
— Искам да съм честен с него — отвърна лейтенант Траг.
— Нека първо той бъде честен с нас — изсумтя Джафри.
Траг се обърна към стенографа:
— Записахте ли изявлението ми, че това е автентична снимка на Дикси Дейтън?
Стенографът кимна.
— Мисля, че няма друго — заяви Траг. — Сега вече, Мейсън, си свободен да напуснеш хотела.
— Мога ли да хвърля още един поглед в стая седемстотин двайсет и едно? — попита Мейсън.
Лейтенант Траг само се усмихна. Сержант Джафри кресна:
— По дяволите, не!
— Като си помисля, сержанте — рече Траг, — може би е по-добре да задържим Мейсън и Пол Дрейк тук, докато открием това… Това, което търсим.
Джафри кимна с ентусиазъм.
— Можете да си вървите, мис Хамлин — рече лейтенант Траг. — Дрейк, вие с Мейсън почакайте във фоайето.
Сержант Джафри отвори вратата.
— Насам — каза той.
Мейсън изчака Минърва Хамлин в коридора. Внезапно сержант Джафри изскочи и нареди на униформения полицай:
— Ей, ти, отведи момичето долу и го качи на такси. Изпрати го обратно в кантората. Не позволявай на никого да говори с него.
— Виж какво — обади се Дрейк, — тя е моя служителка. Трябва да й дам някои нареждания за работата в кантората, докато ме няма, и…
— Дай нарежданията си на мен — прекъсна го Джафри — и аз ще й ги предам.
10
Дрейк и Мейсън седяха във фоайето и нетърпеливо наблюдаваха стрелките на часовника. През големите прозорци бе започнала да прониква дневна светлина. Няколко подранили камиона избоботиха навън. Мина и колата, която разнасяше млякото.