Случаят с палтото от визон
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Венкова-Радева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Случаят с палтото от визон». Краткое содержание книги:
— Не много отдавна — отвърна Траг. — Ние току-що пристигнахме. Една радиокола е дошла две минути след телефонното обаждане. Намерили вратата на стая осемстотин и петнайсет отключена, на леглото имало труп и уведомили отдел „Убийства“. Така се случи, че със сержант Джафри работехме върху други проблеми, свързани със случая, и веднага дойдохме тук. Мъртвият на леглото в стая осемстотин и петнайсет е доста набит, мургав, с изключително гъсти черни вежди, които почти се сключват над носа му. Шофьорската книжка, която намерихме в джоба му, е на името на Хърбърт Сидни Грантън, живущ на Колинда Авеню хиляда двайсет и четири. Накарах момчетата да се заловят за работа и разпитах администратора на хотела. Той е един от тези хора, които имат фотографска памет за лица. Попитах го дали е станало нещо необичайно и той ме уведоми, че Пери Мейсън е вътре, според него в стая седемстотин двайсет и едно, че при адвоката е дошъл един частен детектив, а се е регистрирала и една жена, която вероятно също е детектив. Какво, по дяволите, става тук?
Мейсън хвърли поглед към Пол Дрейк.
— Нашите разследвания ни карат да вярваме, че Сидни Грантън е измислено име на Джордж Файет и че Джордж Файет може да има нещо общо с опита да се отвлече и убие Дикси Дейтън. Нищо повече не мога да ви кажа.
— И не трябва — отсече мрачно Траг. — Щом искаш с лошо, ще караме с лошо. Нямате право да напускате хотела. Слезте във фоайето и ме чакайте да дойда да ви разпитам.
— Задържате ни като важни свидетели ли? — попита Мейсън.
Широкоплещестият сержант Джафри пристъпи войнствено напред.
— Не като свидетели, а като заподозрени в убийството на Хърбърт Сидни Грантъи — заяви той. — А сега се измитайте оттук.
8
Фоайето на хотел „Киймънт“ беше много оживено. Прииждаха репортери и фотографи, щракаха със светкавиците на апаратите си, тълпяха се в асансьора и шумно се изкачваха на горните етажи.
Зад бюрото на рецепцията седеше униформен полицаи. По нареждане на полицията беше забранено паркирането на голям брой автомобили отвън. Откъм улицата хотел „Киймънт“ изглеждаше като съвсем нормален второкласен хотел. Беше мъртвият час на нощта, който настъпва доста преди първите проблясъци на утрото да очертаят силуетите на сградите върху фона на бледото небе. Прекалено рано бе за сутрешното движение и прекалено късно дори за последните гуляйджии. Няколко готови за приключения шофьори На таксита, които от нямане какво да правят обикаляха унило с колите си, се мяркаха от време на време на почти безлюдната улица. Познаващи добре града, те забелязваха необичайното оживление във фоайето на хотела. За малко намаляваха скоростта и пак продължаваха пътя си. Хотел „Кнймънт“ си беше хотел „Киймънт“ — случваха се такива работи.
Внимателно заложеният полицейски капан досега не се беше задействал. Никой, с изключение на полицаите и репортерите, не беше влязъл в хотела. Никой не се беше опитал да излезе.
Нощният администратор, когото полицията задържа, седеше във фоайето срещу Мейсън и Пол Дрейк и от време на време им хвърляше по някой поглед. Лицето му беше безизразно като лице на добър играч на покер, когато разглежда картите си.
Мейсън отговаряше само с поклащане на глава на репортерите, които се опитваха да вземат от него интервю.
— Защо отказвате? — попита един от тях.
— Сътруднича на полицията — отговори Мейсън. — Те държат да разкажа каквото зная само на тях и на никой друг.
— Добре. Ще научим всичко от полицията.
— Това е начинът.
— Говорихте ли вече с тях?
— В известен смисъл.
— Те не мислят така.
— Нищо не мога да направя по този въпрос.
— Ами защо не ни кажете само това, което вече сте им казали, и…
Мейсън се усмихна и поклати глава.
Репортерът посочи с пръст Пол Дрейк.
— Не отговарям на въпроси — заяви Дрейк.
— По дяволите, много сте отзивчив.
— Налага ми се — измърмори детективът.
Откъм телефонното табло се чу звън. Униформеният полицай на рецепцията включи и се обади:
— Ало… Добре, лейтенанте.
Той изключи, кимна на един от цивилните полицаи във фоайето и тихо размени няколко думи с него. Цивилният полицай се приближи към мястото, където бяха седнали Мейсън и Дрейк.
— Хайде, момчета. Лейтенантът иска да ви види. Насам.
Той ги поведе покрай асансьора към стълбите. Качиха се един етаж, минаха по коридора, покрай застаналия на пост униформен полицай, и влязоха в очевидно най-претенциозния апартамент на хотела.
Лейтенант Траг, с пура в уста, се беше отпуснал в един удобен фотьойл в дъното на стаята. Малко по встрани сержант Джафри седеше върху тапициран стол и пушеше цигара. От другата страна на лейтенант Траг, на осветена от настолна лампа маса, стенографът на полицията, с бележник пред себе си и автоматична писалка в ръка, беше готов да започне да пише.