Случаят с палтото от визон
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Венкова-Радева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Случаят с палтото от визон». Краткое содержание книги:
— Мисля, че лейтенант Траг знае какво е отношението ми по този въпрос — заяви Мейсън. — Не защитавам хора, които са убили полицай.
— Ами, как не — изсумтя Джафри.
— Но — продължи Мейсън — откъде знаете кой е виновен? Досега никой не е направил самопризнания нали?
— Чувал съм я тази песен — рече Джафри. — На вас, адвокатите, все тая ви е устата. Приема се, че човек е невинен, докато не бъде осъден. Всеки гражданин има право да бъде съден от съдебни заседатели и да го защитава адвокат. Ти не би представлявал виновен човек. О, не, не и ти! Законът приема, че клиентите ти са невинни, докато не приключиш със защитата им или докато…
Лейтенант Траг го прекъсна с нотка на раздразнение:
— Ако нямаш нищо против, сержанте, доколкото е възможно, да разговаряме само във връзка с разследването. Разбираш, че искам стенографът да е в състояние да заяви, че е записал всяка дума, изречена в тази стая, а не ми се ще бележките му да са прекалено дълги.
— Както и сержант Джафри да играе ролята на злодея — ухили се Мейсън.
— Е — отвърна Траг, — ти знаеш не по-зле от мен че ако го подлъжеш да каже нещо, което не трябва, ще изискаш тези записки в съда и ще падне голяма веселба, като го направиш за смях в съдебната зала.
— Бъркаш мс с някого — с подчертана любезност изрече Мейсън.
— Как не! — възкликна сержант Джафри подигравателно.
Униформеният полицай отвори вратата. Слабият, среднощен администратор, когото Мейсън бе видял на рецепцията, когато за първи път стъпи в хотела, влезе в стаята и с известно смущение застана пред полицаите.
— Е, Франк, няма от какво да се страхуваш — успокои го сержант Джафри. — Ти лично в нищо не си замесен. Не правим проверка от „Нравствения отдел“. Става дума за убийство и искаме да ни сътрудничиш.
Администраторът кимна.
— Обещавам ти, че тук ще се държат честно към теб — продължи Джафри. — Аз ще се погрижа за това. Никой нищо няма да ти стори. Това е лейтенант Траг от отдел „Убийства“ и той иска да те помоли да разпознаеш една снимка. Казах му, че имаш фотографска памет и никога не забравяш лица, а имена съвсем рядко.
По устните на Хокси се очерта лека усмивка.
— Старая се да си гледам добре работата — заяви той — и мисля, че част от задълженията на един администратор е да бъде в състояние да назове гостите по име, когато те желаят това.
— Ясно — ухили се Джафри. — Достатъчно е да запомниш името Джон Смит, и вече можеш да поздравяваш девет десети от хората, които се регистрират тук…
— Извинете, сержанте, но ние се опитваме да държим едно почтено заведение. От последния път, когато… И тогава всъщност вината не беше наша.
— Да, знам, само се пошегувах — извини се Джафри. — Да оставим това. Моля те, Франк, погледни снимката.
Лейтенант Траг му я подаде.
Хокси взе снимката, разгледа я внимателно и кимна.
— Виждал ли си я?
— Тази жена се бе настанила в стая осемстотин и петнайсет.
— Вие ли я регистрирахте? — попита Траг.
— Не, един мъж. Каза, че му е снаха и му идва на гости. Записа я като мисис Мадисън Кърби.
— И е същата, която беше в стая осемстотин и петнайсет?
— Да. Спомням си, че й дадох ключа.
— Никакво съмнение ли не изпитвате?
— Абсолютно никакво.
Неочаквано лейтенант Траг кимна победоносно.
— Бихте ли погледнали тази снимка, мис Хамлин — помоли той. — Ние смятаме, че това е жената, но искаме и вие да я разпознаете.
— Разбира се — изтъкна Мейсън, — има много различни начини за установяване на самоличност. Това едновременно…
— Достатъчно — прекъсна го Траг. — Не с необходим коментар от страна на публиката, Мейсън… Мис Хамлин, хвърлете поглед на снимката. Не желая по един или друг начин да се влияете от думите на когото и да било. Искам просто да ни отговорите дали това е жената, която видяхте да излиза от стая седемстотин двайсет и едно, да изважда ключа от чантата си и да влиза в стая осемстотин и петнайсет?
Минърва Хамлин взе снимката, разгледа я внимателно и се намръщи.
— Естествено — започна тя, — аз…
— Имайте предвид — прекъсна я сержант Джафри, — че в много случаи, докато не се разгледа добре снимката, не може да се открие прилика с човека. Важно е за всички. Не отговаряйте набързо с „да“ или „не“. Разгледайте я бавно и внимателно. Не ни трябва да заявите, че това е същата жена, освен ако наистина не е, но по никакъв начин не искаме да провалите разпознаването и после да съжалявате.
— Струва ми се… аз… мисля, че е тя.