Случаят с палтото от визон
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Венкова-Радева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Случаят с палтото от визон». Краткое содержание книги:
— Няма що, чудесна история — измърмори Джафри.
— Самата истина — разгорещи се Дрейк.
— Цялата истина ли? — попита Траг.
— Цялата относно стая осемстотин и петнайсет.
— Искаме да научим нещо за тази жена.
— Но аз изобщо не я видях — обясни Дрейк.
Джафри стана от стола, хвърли многозначителен поглед към Траг и излезе от стаята.
— Е — обърна се лейтенантът към Дрейк, — когато отиде при Пери Мейсън в стая седемстотин двайсет и едно, намери ли нещо, което може да бъде от значение?
Дрейк отново погледна към Мейсън. В очите му се четеше мъчителен въпрос.
— Предполагам, че внимателно сте претърсили стаята, лейтенанте — обади се любезно Мейсън.
— Питам Пол Дрейк — отсече Траг.
Мейсън сви рамене.
— Пол, кажи му всичко, което иска да знае. Имам предвид — добави бързо той — какво си открил или намерил.
— Искате да знаете дали съм намерил нещо? — попита Дрейк.
Траг кимна.
— Добре — рече Дрейк. — А нещо от разговора ни интересува ли ви?
— Предай целия разговор — нареди Траг.
— Разговора — не — намеси се Мейсън.
— Мисля, че имаме право да го чуем — настоя Траг.
— Защо?
— За да проверим дали Дрейк казва истината.
За момент Мейсън замислено присви очи, после изведнъж заговори:
— Лейтенанте, когато влязох в стаята, забелязах върху леглото отпечатък, като че ли някой бе седял там. До него имаше още един — по-малък. Сякаш върху покривката на леглото е бил оставен пистолет.
— Знам — вметна Траг.
Мейсън продължи, като го наблюдаваше проницателно:
— Открих и нещо друго. Гилза от червило.
— Къде е тя?
Адвокатът бръкна в джоба си, извади червилото и го подаде на лейтенанта.
— Всичко си оплескал — ядоса се Траг, — вече няма никакви отпечатъци по него.
— Наистина постъпих невнимателно — призна Мейсън.
— По дяволите, така е! — избухна Траг възмутен.
— Разбира се, ако от отдел „Убийства“ ми се бяха обадили и ме бяха предупредили: „Слушай, Мейсън, още не сме готови да го обявим, но след около петнадесет минути в стая осемстотин и петнайсет ще бъде извършено убийство и младата жена, която сега разговаря с теб, ще отиде там“ — тогава, естествено, щях да взема мерки да запазя отпечатъците…
— Сарказмът ти е излишен — прекъсна го Траг. — Трябват ни факти.
— Именно тях ти съобщавам.
— Какво ти говори червилото? — попита Траг.
Мейсън наблюдаваше изражението на лейтенанта както ястребът наблюдава входа на заешка дупка.
— Както забелязваш — продължи той, — краят на червилото е бил прокаран по някаква сравнително грапава повърхност, а не само по нечии женски устни.
— И какъв извод правиш от това?
Очите на Мейсън се забиваха като свредели.
— Помислих си — рече той, — че може би някой е използвал червилото, за да напише съобщение.
— И какво намерихте?
— Едно съобщение — отвърна Мейсън.
— Къде беше написано?
— На обратната страна на масата.
— Това ли беше всичко? — попита Траг.
— Какво искаш да кажеш с „Това ли беше всичко?“
— Само едно съобщение ли намерихте?
— Просто се опитах да обясня някои неща, за да сместя неудобството на Пол Дрейк — заяви Мейсън.
— Не спестявай ничие неудобство. Намерихте ли друго съобщение?
Мейсън замълча. Траг бързо се извърна към Дрейк:
— Намерихте ли друго съобщение?
Дрейк погледна към Мейсън. Адвокатът кимна.
— Да — отговори Дрейк.
— Къде беше то? — поиска да знае Траг.
— На гърба на огледалото.
— Какво гласяха тези съобщения?
— Не ги помня дума по дума — отвърна Дрейк. — Те са си още там.
— Опитахте ли се да ги дешифрирате? Нямахте ли чувството, че онова на обратната страна на масата е някакъв код, и не го ли разчетохте?
— Разбира се — обади се Мейсън. — Не беше кой знае колко трудно. Отнасяше се до телефонния указател в стаята — том трети, страница двеста шейсет! и втора, петнайсети ред на лявата колона. Там беше името на Хърбърт Сидни Грантън.
Вратата на стаята се отвори. Сержант Джафри се върна и кимна на лейтенант Траг.
— А другото съобщение? — продължи да разпитва Траг.
— Върху гърба на огледалото ли? — намеси се Дрейк. — Не го дешифрирахме. Помислихме, че може да е регистрационният номер на някоя кола. Точно щяхме да проверим, когато вие, господа, дойдохте.
— А нещо не ви ли накара да си помислите, че едно от съобщенията е клопка? — обърна се Траг към Пол Дрейк.
— Стана дума за нещо такова с Мейсън — речи Дрейк. — Чудехме се дали и двете не са… Мм… как беше… Чудехме се как са били написани.