Случаят с палтото от визон

Лейтенант Траг извади някаква снимка.

— А сега, мис Хамлин, ще ви задам един въпрос. Той е много важен както за вас, така и за вашия работодател. Искам много да внимавате как ще отговорите.

— О, да, разбира се — отвърна тя. — Аз винаги внимавам.

— Трябва също да ви уведомя — продължи лейтенант Траг, — че в този хотел е било извършено убийство. Ние разследваме случая и някои неща показват, че времето работи срещу нас. Не ви заплашвам, но ви предупреждавам, че всеки опит за извъртане или забавяне може много да усложни нещата. Вярвам, знаете какви са наказанията за укриване на улики.

Тя бързо и решително кимна в знак на съгласие.

— Момент, Траг — спря го сержант Джафри, — нека го направим както трябва.

— Какво искаш да кажеш?

— Необходимо е да се разпознае човек по снимка. Момичето може да е съвсем порядъчно. Може и да не е. Знам много неща за това свърталище. Стотици пъти съм бил тук. Видял съм какво ли не: като започнеш от проститутки и продължиш нататък — и нагоре, и надолу, накъдето щеш. А Франк Хокси, нощният администратор, има една дарба. Никога не забравя лицата на хората. Можеш да му покажеш някоя снимка и ако е виждал този човек, ще си го спомни — дори да е след седмици или да е някой, който случайно е минал през фоайето на хотела.

— Добре — съгласи се Траг, — ще го извикаме, но хайде да попитаме мис Хамлин…

Джафри многозначително поклати глава.

— Първо да извикаме Хокси. Да му покажем снимката. Нека да разберем със сигурност коя в действителност е тази жена.

Лейтенант Траг се поколеба за миг, после вдигна слушалката и нареди на дежурния при телефонното табло:

— Изпратете Франк Хокси, нощния администратор… Точно така. Да дойде тук веднага. — И затвори телефона.

Без да се обръща по-специално към някого, Джафри заяви:

— Разбира се, в известен смисъл човек не може да обвинява хотела. Това е една запусната дупка и никой няма да си хвърли парите да я оправя, особено като се имат предвид кварталът, репутацията й и цените на хотелското обзавеждане днес. Твърдят, че правят всичко, което могат, и аз съм склонен да им вярвам, но щом веднъж някой хотел добие такава репутация, започват да се навъртат една определена категория хора около него и почти нищо не може да се направи.

Траг кимна.

— Тази снимка на някого, когото познавам ли е? — попита Мейсън небрежно.

— Не знаем — отвърна Джафри.

— Може би ще мога да ви кажа.

— Все още не си ни казал коя беше жената, разговаряла с теб в стаята — напомни му Джафри.

— И аз не знам — рече Мейсън.

— Тя се представи като Дикси Дейтън, нали?

Мейсън понечи да отговори нещо, но промени решението си и замълча.

— След малко отново ще се заловим с теб — закани се Джафри. — Държим скрити още един-два коза… Не мисли, че това е обикновено убийство, Мейсън. То има връзка с убийството на полицай. Тази Дикси Дейтън е затънала здравата. Тя е свързана с Том Седжуик, който, доколкото знаем, е изстрелял смъртоносните куршуми в Клеърмонт. Разбира се, ние не можем да наредим на един адвокат с какви дела да се занимава, но бъди сигурен, че ако се наложи, сме в състояние да притиснем някой частен детектив, а в случая това се налага.