Далечно царство
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечно царство». Краткое содержание книги:
Бях се успокоил, дори бях щастлив.
— Искаш да кажеш, че одобряваш Дженъс?
— Да. Наистина. Той е добър войник. Практичен войник. И вярвам, че би направил всичко възможно, за да те върне невредим от твоето пътешествие.
— А какво е мнението ти за самото пътешествие? За намерението ми да търся Далечното царство.
— За мен това е чиста лудост — отговори сестра ми съвсем сериозно. — Но мисля, че ако не го направиш, ще съжаляваш до края на живота си.
Тя се наведе напред и за момент се замиели.
— В известен смисъл ти завиждам, Амалрик. Завист, която ме прави да се ядосвам на всички мъже. Когато бях момиче, и аз мечтаех за такова пътешествие. Скоро обаче разбрах, че още от рождението си съм обречена. Поради пола си. Бих могла да се оженя и да раждам деца от някоя свиня, която безмилостно ще ме командва. Бих могла да стана държанка, което, като се имат предвид моите вкусове, би било същински ад. Макар че дори и това ми е отречено, тъй като произхождам от благородно семейства. Благодарна съм на боговете, че съм наследила атлетическите способности на фамилията Антеро, че имам любещ баща и че майка ми ме разбираше достатъчно добре и ми позволи да постъпя в Маранонската гвардия. Повярвай ми, предпочитам тази скука пред скуката на другите жени в този град.
— Значи ли всичко това, че ще ме подкрепиш пред баща ми?
— Да. Но по причина, много по съществена от обикновеното младежко желание за пътешествия. Ти си щастливец и ще възстановиш честта на цялата фамилия Антеро. И ние ще можем да турим край на шушуканията по наш адрес, които излизат от Съвета на жреците. Халаб няма да бъде отмъстен. Но нашият беден брат поне ще бъде спокоен във вечния си сън.
— Мисля, че онази нощ видях духа му в една кръчма — казах аз. — Нощта, когато срещнах Дженъс. Той ми се усмихна. И вдигна палец, за да ме окуражи.
— Чудесна поличба — каза сестра ми. — Духът на Халаб може би подозира какво ще се случи.
Настъпи продължителна тишина. Винаги ставаше така при споменаване на името на Халаб. Той бе имал лошия шанс да поведе фамилията по пътя на жреците. Бе имал нещастието да се роди с талант на жрец. Като дете плашел девойките, като им предсказвал нежелани бременности, които се сбъдвали. Един път Рейли ми призна, че Халаб предварително знаел, че майка ни ще умре, и шест месеца преди смъртта й мълчаливо страдал.
Спомням си някои от неговите трикове, които правеше, за да ме развеселява или утешава. Моето любимо домашно животно беше един пор, който носех навсякъде. Той живееше и се хранеше в джоба ми, а нощем спеше под възглавницата ми. Порът заболя и умря. Това се случи наскоро след смъртта на майка ни и тази втора загуба беше ужасен удар за едно толкова малко дете като мен. Скърбях толкова много, че самият аз заболях и едва не умрях от треска. Но Халаб изрови пора от градината, където го бях погребал. Спомням си, че се събудих от монотонното му напяване. Той седеше на пода до леглото ми, провесил съсухреното тяло на малкото животинче над синия пламък, който се издигаше от един меден мангал. Усетих миризма на опърлена мърша. Халаб поръси някакъв прах върху огъня, без да спира напева си, и изведнъж ужасната воня се превърна в чудесен аромат. После брат ми започна да диша над мъртвото животинче и да го върти за опашката.
След това го постави на гърдите ми и сложи ръката ми върху студеното тяло.
— Дъхни му, Амалрик — каза ми Халаб толкова тихо, че едвам го чух. Дъхнах му. И почувствах, как студенината се превърна в топлина. После животното се размърда, изцвърча и зарови муцуна между пръстите ми. Изкрещях от радост, когато видях малките му очички изпълнени с живот. След един час температурата ми спадна. А след седмица подскачах из къщи, скътал малкото животинче в джоба си.
И до днес, когато се сетя за това, не зная дали да се смея, или да плача. Всички ние обичахме моя брат и благоговеехме пред неговата дарба. Сега разбирам, че баща ми освен това се е страхувал. Защото брат ми искаше да стане жрец. Той се интересуваше само от онези знания, които можеше да научи от жреците. Но желанието му да усвои това умение влизаше в разрез с политиката на времето. Брат ми беше идеалист, романтик, който казваше, че ще използува дарбата си за благото на народа на Ориса. Той мечтаеше да лекува болни, да облекчава мъките на бедните и угнетените.
Съветът на жреците обаче имаше намерение да запази влиянието си над Ориса. Никой управник, независимо от значимостта и древността на своя род, не можеше да действа без неговата благословия. Никой търговец, занаятчия, собственик на магазин или куртизанка не можеше да упражнява своя занаят, без да плаща определения десятък. В своите амбиции брат ми беше честен и открит. Жреците с голямо нежелание се съгласиха да го приемат в своята среда. Сестра ми каза, че го подложили на такова изпитание, на каквото не бил подлаган никой от тях. А при събеседването били така груби, сякаш той бил от долен или съмнителен род.