История на парите (от пясъчника до киберпространството)
- Автор: Уедърфорд Джак
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на парите (от пясъчника до киберпространството)». Краткое содержание книги:
През годините тамплиерите придобивали все повече земи и скъпоценности, като всичко отивало за подпомагане дейността на ордена в Палестина. Рицарите най-редовно прехвърляли приходите от европейските си имоти в седалището си в Йерусалим.
Понеже тамплиерите притежавали някои от най-непристъпните крепости в света, а също и поради факта, че самите те били изключително храбри воини, техните замъци били превъзходно място за съхранение на пари и ценни предмети. Свирепите и безстрашни тамплиери разполагали и с идеални условия за пренасяне на скъпоценности на големи разстояния, дори през Средиземно море, тъй като именно те контролирали и охранявали сухоземните и морските пътища.
Така един френски рицар можел да вложи пари или да получи одобрение за ипотечен заем чрез представителството на тамплиерите в Париж, но при нужда да изтегли парите си в златни монети в Йерусалим. Разбира се, тамплиерите получавали определена такса за извършване на услугата и доколкото сумите се превеждали в различна валута, реализирали малка печалба и чрез разликите в обменните курсове.
В допълнение към функциите си на спестовна каса и служба за парични преводи тамплиерите управлявали сумите, набирани от религиозни и светски дарители за финансиране на кръстоносните походи. Те също така отпускали заеми на кралете, включително на френския Луи VII, както и на онези рицари, които се нуждаели от пари за издръжка на свитите си при поредния поход към Йерусалим. Много рицари, които сами не били членове на ордена, често прибягвали до услугите на някоя от крепостите на тамплиерите за съхранение на парите и скъпоценностите си; нещо повече, те депозирали при тях и завещанията си, като в случай на смърт на рицаря на бойното поле или при други обстоятелства по време на поход тамплиерите се явявали изпълнители на неговото завещание. Орденът често одобрявал и наблюдавал отпускането на ипотечни заеми и управлявал останалите финансови дела на кралете в тяхно отсъствие; така например през 1190 г. френският крал Филип II им възложил да прибират приходите от земите му, докато самият той отишъл на кръстоносен поход.
Скоро замъците на тамплиерите заработили като пълноправни банки, които предлагали пълен набор финансови услуги на благородниците. Центърът им в Париж се превърнал в една от съкровищниците на Европа. За да гарантира абсолютната честност на своите служители, орденът забранявал използването на пари от самите тях. Тази забрана се съблюдавала толкова строго, че всеки рицар, загинал с неотчетени пари в джобовете си, се смятал за посмъртно отлъчен от ордена, като му се отказвало християнско погребение — наказание, което според тогавашните вярвания го обричало на вечно проклятие. Тези строги правила и схващания възпирали членовете на ордена от грабителство на бойното поле и предотвратявало дори съвсем дребни измами.
В течение на целия тринайсети век тези високообразовани и добродетелни рицари били придворните финансисти на папската институция и на много от френските крале, като водели на практика и домакинските сметки на последните. В качеството си на банкер на крале и папи Орденът на тамплиерите се разраснал в институция, много подобна на едно модерно министерство на финансите, с тази разлика, че не се занимавал със събиране на данъци. В зенита си орденът наброявал близо 7000 членове и притежавал 870 замъка и имения, разпръснати из цяла Европа и Средиземноморието, от Англия чак до Йерусалим.
Въпреки фанатичната вярност на тамплиерите към техния орден и религиозна мисия те постепенно били победени в Палестина от египетските мамелюци — армия от кръвожадни еничари, повечето набирани от християнски фамилии и помохамеданчени още като деца. През 1291 г. тамплиерите били изтласкани от крепостния град Акр, тяхната последна твърдина на палестинския бряг, и потърсили убежище на остров Кипър. Въпреки това военно поражение обаче финансовите им начинания продължили да процъфтяват.
Въпреки че отделните членове си оставали бедни както преди. Орденът на тамплиерите натрупал огромни богатства, формално неподвластни на който и да било монарх. Тези богатства се превърнали в лесна плячка за апетитите на всеки крал, достатъчно силен, за да сложи ръка на тях. Накрая се явил и кандидат в лицето на самонадеяния Филип IV — крал на Франция, който бил известен с прозвището Филип Хубави, тъй като се смятал за най-красивия мъж на света. През 1295 г. Филип иззел управлението на финансите на кралството от ръцете на тамплиерите, като преместил кралската хазна в двореца Лувър в Париж. Следващият му ход бил да поведе кампания за завладяване на всички несметни богатства на ордена и на многобройните му имоти.