Ангел на греха
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: wyoming westerns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ангел на греха». Краткое содержание книги:
— Ние ли?
Девойката се изчерви и се протегна до бутилката с вино, за да напълни чашата си. Той едва бе докоснал своята. Може би трябваше да помоли Мария да се опита да намери бутилка уиски за него, ако въобще имаше такава в къщата, тъй като баща й не пиеше. Макар че мисълта за пияния Ейнджъл й се стори доста ужасяваща.
— Предполагам, че навикът ми да се меся в работите на другите е доста силен — призна си тя, надявайки се, че бузите й не са се зачервили прекалено силно. Не си спомняше досега да се е изчервявала толкова често. — Ще трябва да ми простиш. Не мога да се овладея, винаги изпитвам желание да помогна, ако мога, на хората около мен.
— Дори и когато те не го искат?
Това би трябвало да я накара да се засрами и да замълчи, но тя нямаше намерение да се извинява повече.
— Понякога хората искат някой да им подскаже какво точно им трябва.
Ейнджъл не каза нищо. Наистина му се искаше да намери родителите си. Никой не го бе обичал, а може би те бяха единствените двама души, които са го обичали. Любовта беше нещо, което липсваше в живота му и това не важеше само за родителската любов. След като бе видял Джеси и Чейс Съмърс заедно… начина, по който се гледаха и докосваха, искрите, които пламваха помежду им, той разбра, че би желал да изпита същото — близостта на друг човек, нежността и доверието — неща, които никога не бе имал, поне не си спомняше да ги е преживявал.
Но отдавна бе изгубил надежда. Добрите жени страняха от него заради репутацията му. Лошите харесваха репутацията му и с удоволствие го приемаха в леглата си, но изпадаха в паника веднага щом разберяха, че би могъл да поиска нещо по-сериозно от тях.
Защо Касандра Стюарт го накара да се размисли? Не, не самата тя, а това, че се бе разровила във всичките му изминали години на самота.
— Съжалявам — рече тя и го накара отново да я погледне. — Струва ми се, че ти просто… ме изненада с твоя разказ. Мислех, че знам повече за теб, но не бях чувала нищо за ранните ти години.
Ейнджъл бе разказал на Колт за Старата мечка, но до днес не бе споделял миналото си с никой друг. И да го убият, не можеше да си обясни защо й сподели всичко това. Може би защото тя го объркваше и смущаваше, седнала до тази маса, толкова спретната и благоприлична, и много по-хубава от всеки друг път. А в това също нямаше никакъв смисъл, защото нищо в нея не беше по-различно. Дори носеше същите дрехи, с които бе облечена, когато я видя този следобед.
Както и да е, това бе първият път, когато я виждаше без палто или шал, които да скриват фигурата й, и Ейнджъл с изненада установи, че тя притежаваше красиво тяло, с чувствени извивки, високи заоблени гърди и тънка, и кръшна талия. На меката светлина на свещите кожата й бе нежна и гладка като кадифе, а сивите й очи блестяха като разтопено сребро. И тези пълни, и подканващи устни…
Не можеше да каже колко пъти тази вечер погледът му се спря на тези устни, докато тя говореше или се хранеше, или ги присвиваше леко, отпивайки от виното. Успя да вкуси малко от сладостта им и аромата им, когато тя така внезапно го дари с целувките си.
Нямаше смисъл да го отрича повече. Копнееше отново да усети нежните й устни, сладки като мед. Погледът му се плъзна надолу към гърдите й, после отново се вдигна нагоре към меките й устни, а тялото му мъчително се напрегна. Да, искаше му се много повече.
Неочакваната му реакция го сепна толкова много, че той се протегна към чашата си и я пресуши на един дъх. Когато я остави на масата, забеляза, че Каси се взира в белега на брадичката му. Знаеше, че вече го е видяла, въпреки че не бе попитала нищо. Белегът беше точно под брадичката, така че се виждаше само когато отметнеше глава назад или под точно определен ъгъл. Тя бързо отвърна поглед и наведе глава към чинията си. Явно не възнамеряваше да го разпитва сега за белега.
Запита се защо, след като не се стесняваше да го разпитва за толкова други неща. Може би си мислеше, че този белег е вследствие на някаква жестокост и това я плашеше. Ала това нейно нежелание да го разпитва го подразни… не, по-скоро му се искаше тя наистина да му даде повод да избухне, за да може да протегне ръка, да я сграбчи в прегръдките си и да опита вкуса на устните й…
— Един мъж се промъкна незабелязано зад гърба ми и ми преряза гърлото — каза внезапно Ейнджъл. — Но не успя да улучи артерията.
Сивите й очи се срещнаха с неговите.
— Той жив ли е?
— Не.
При тези думи Ейнджъл хвърли кърпата си на масата и рязко се изправи. Трябваше да се махне оттук, по далеч от светлината на свещите, от виното, от тази хубава жена, която с всяка изминала секунда му се струваше още по-красива.