Заключената стая

Мартин Бек се обърка, нещо, което с него се случваше много рядко.

Стопанката се обърна бързо и тръгна, на него му остана само да я последва.

От пръв поглед беше трудно да се ориентира в планировката на жилището, но той забеляза, че стаите са с вкус и със стара, макар и различна мебел.

Закачените с кабърчета детски рисунки свидетелстваха, че стопанката не живее сама. Освен тези рисунки по стените висяха живопис, графика, стари снимки с овални рамки, а така също изрезки от вестници и плакати, в това число два с портретите на видни комунистически дейци. Имаше много книги, и то не само по рафтовете, внушителна колекция от грамофонни плочи, стереограмофон, две стари, порядъчно износени пишещи машини, купчини вестници и съединени с кламери листове, които напомняха на полицейски донесения. Очевидно това бяха лекции; следователно стопанката учи задочно.

Минаха през детската; порядъкът в нея показваше, че обитателите й отсъстват.

Какво да се прави, лятото си е лято и децата на повече или по-малко състоятелните родители почиват на село, по-далеч от опушения град.

Тя се обърна през рамо — не много приветливо — и каза:

— Имате ли нещо против, ако поговорим в кухнята? Или това не ви устройва? — Гласът й не беше ласкав, но не беше и враждебен.

— Може.

Влязоха в кухнята.

— В такъв случай, сядайте.

Шест стола — всичките различни и всичките ярко боядисани — заобикаляха голяма кръгла маса. Мартин Бек седна на един от тях.

— Минутка — каза стопанката.

В поведението й се долавяше известна нервност, но Мартин Бек усещаше, че причината за това не е той, а просто характерът й е такъв. До кухненската печка на пода стояха червени дървени налъми. Тя напъха краката си в тях и тропайки силно, излезе от кухнята.

Чу се някакъв шум, забръмча електромотор.

— Вие още не сте се представили — донесе се гласът й.

— Бек. Мартин Бек.

— Значи, служите в полицията?

— Да.

— Къде именно?

— В криминалната полиция.

— Заплата според двадесет и пети клас?

— По двадесет и седми.

— Виж ти. Не е лошо.

— Вярно е.

— А какъв чин?

— Комисар.

Моторът продължаваше да бръмчи; познат звук… Той вече се досети с какво се занимава тя: суши косите си със сешоар.

— Рея — представи се тя. — Впрочем вие вече го знаете. Пък и на вратата е написано.

Кухнята, както в много стари къщи, беше просторна, освен масата за хранене в нея имаше газова печка, хладилник, работна масичка, двукамерна машина за миене на съдове, но въпреки това оставаше още много свободно място. На една лавица над работната масичка бяха наредени гърнета и тенджери; под нея на пирони висяха връзки пелин и чубрица, гроздове сушени гъби и три дълги сплитки чесън. Всичко това не беше чак толкова необходимо за воденето на домакинството, но издаваше приятен аромат и създаваше усещане за дом. Вярно, от пелина става добра настойка за ракия, а чубрицата не е лоша подправка за грахова супа. Гъбите също не са излишни, ако знаеш как да ги приготвиш. Виж, чесънът явно висеше за украшение, защото такова количество би стигнало за цял живот.