Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))». Краткое содержание книги:
От време на време майки водеха при мен децата си и ако майките бяха недохранени, а децата хилави и с нахапвания от мухи около очите, нареждах на роба си Каптах да купи месо и плодове и им ги подарявах. Но по този начин аз съвсем не забогатявах — на другия ден пред дома ми заставаха пет или десет майки с деца, така че не можех да ги приема. Заповядвах на роба да не ги пуска вътре, а да ги прати в храма, където в дни на големи жертвоприношения понякога раздаваха на бедните месо, ако жреците не смогваха сами да го изядат.
Надявах се, че след като името ми седемдесет дни наред е бивало прочитано в двора на храма, тази известност ще ми доведе богати пациенти, но се лъжех. Наистина при мен идваха посетители, донасяни до дома ми в паланкини, ала тях ги привличаше името ми на помощник трепанатор. Предлагаха ми богато възнаграждение, ако отворех черепа на ония, които бяха хвърлили око на тяхното или някое друго голямо наследство. Аз обаче им казвах да се обърнат към царския трепанатор Птахор. Когато в паланкина седеше неизлечимо болен, за когото съществуването беше само мъчение, препращах го в Дома на живота да облекчават страданията му.
А нощем по улиците на Тива горяха факлите и лампите, в пивниците и увеселителните заведения свиреше музика и небето над града пламтеше огненочервено. Имах желание да разведрявам душата си с вино, но сърцето ми вече не се радваше, а и средствата ми привършваха. Наложи се срещу къщата си да взема на заем злато от храма, за да се обличам прилично и да се разведрявам с вино.
4
Отново настъпи времето на разлива. Водата се вдигна чак до стените на храма, а когато се оттегли, земята се ширна в тучна зеленина. Птиците свиваха гнезда, в езерата цъфтяха лотоси и акациевите храсти ухаеха. Един ден в дома ми влезе Хоремхеб и ме поздрави. Беше облечен с дрехи от царски лен, на врата му висеше златна огърлица, а в ръката си държеше камшик, което означаваше, че е станал офицер на фараона. Копието му обаче не се виждаше. Зарадван от посещението му, аз вдигнах ръце, той също вдигна ръце и се усмихна.
— Дойдох да се посъветвам с теб, Синухе, който си самотен — каза той.
— Не разбирам — учудих се аз. — Здрав си като бик и си смел като лъв. Едва ли мога да ти помогна като лекар.
— Трябва ми приятелски, а не лекарски съвет — рече той и седна. Едноокият ми слуга Каптах му поля да си измие ръцете. Почерпих го със сладкиша, който беше изпратила майка ми Кипа, и му налях скъпо вино от пристанището, защото се радвах да го видя.
— Издигнал си се — казах аз. — Станал си царски офицер и жените сигурно те харесват.
— Остави се, всичко е толкова отвратително — намръщи се той, после продължи възбудено и с пламнало лице: — Палатът е пълен с мухи, които само ме оплюват. По твърдите улици на Тива краката ми се набиват, а сандалите стягат пръстите ми. — Той изу сандалите си и разтри пръстите на краката си. — Офицер съм на телохранителите, ала там офицери стават и десетгодишни хлапета с още неотрязани къдрици на челото. И нали са от знатен произход, те ме подиграват, присмиват ми се. Един лък не могат да опънат, а покритите им със злато и сребро мечове са играчки, които стават за рязане на печено, но не и за проливане на вражеска кръв. Карат колесниците си, без да спазват реда, заплитат се в юздите, колелата им се заклещват в колелата на другите колесници. Войниците пиянствуват, спят с робините от палата и не се подчиняват на заповедите. Във военното училище старите писания им се четат от хора, които не са помирисвали война и не познават ни глад, ни жажда, нито пък страха пред противника.
Той ядно поклати златната огърлица и каза:
— Каква стойност имат огърлиците и почетните знаци, щом са заслужени не в боя, а с поклони в краката на фараона? Царската майка си е вързала брада, препасала е лъвска, опашка, но кой воин може да почита жена владетелка? Знам, знам — рече той и вдигна ръка, когато се опитах да му припомня великата царица, изпратила кораби срещу Пунт. — Както е било, така и сега трябва да бъде. Но аз ще ти кажа, че по време на великите фараони воинът не е бил презиран както днес. Тиванците смятат воинската професия за най-долна от всички професии и не дават войник да прекрачи прага им. Само си пилея времето. Дните на младостта и силата ми отиват на вятъра, след като на военно изкуство ме учат хора, които с вой ще хукнат да бягат, щом чуят бойния вик на негрите. Честна дума, те ще се побъркат, ако край ухото им изсвисти стрелата на пустинен обитател. Ще се сврат под полата на майка си, ако дочуят трясъка на настъпващите колесници. Кълна се в сокола си, че воинското умение се придобива само в боя и че само сред звъна на оръжията проличава колко струва един мъж. Затуй мисля да се махна оттук.