Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))». Краткое содержание книги:
Поканих го да ме потърси в Дома на живота, ако почувствува нужда от приятел, и ние се разделихме. В стаята ни Птахор ме чакаше със зачервени очи и в лошо настроение.
— Теб те е нямало, когато на разсъмване фараонът е издъхнал — укори ме той. — Нямало те е и аз съм спял, така че никой от двама ни не можа да види как от ноздрите на фараона духът му е излетял право към слънцето. А има толкоз други свидетели. На мен също ми се искаше да видя и потвърдя това. Много обичам такива чудеса, но ти не си бил тука да ме събудиш. С кое момиче прекара нощта?
Разказах му какво се беше случило през нощта и той вдигна ръце в знак на крайно удивление.
— Амон да ни е на помощ — рече той. — Значи новият фараон е луд!
— Едва ли е луд — отговорих аз неуверено, защото сърцето ми изведнъж бе застанало на страната на болния младеж, за когото се бях грижил и който се държеше дружелюбно с мен. — Струва ми се, че му се яви новият бог. Когато умът му се избистри, може да станем свидетели на невероятни чудеса в Кеми.
— Амон да ни пази от такива чудеса! — каза Птахор ужасен. — Я по-добре ми налей вино, че гърлото ми е сухо като прахта по пътищата.
Слугата доведе кръвоспирателя от обора. Той разпалено заразказва, че фараонските коне пиели вода от медни корита и че яслите им били украсени с пъстроцветни камъни.
— Но волове не видях — каза той натъжено. — Боя се, че фараонът изобщо няма волове. Затуй пък сънувах безброй чудни сънища, докато спях в сламата. Сънувах, че Синухе води бяла кобила на жертвоприношение. Видях как покойната ми майка шета в кухнята си в Западната страна…
— Такъв сън не е трудно да се разтълкува — намеси се Птахор. Бялата кобила си ти, а майка ти се готви да те посрещне с празничен обяд в страната на мъртвите. И ако случайно не греша, ние тримата след малко ще трябва да умрем.
Но кръвоспирателят вече се бе примирил с тази мисъл.
— Предполагам, че в Западната страна има големи, хубави говеда — рече той, — защото, докато майка ми разговаряше с мен и ми напомняше да не си накапя престилката, стори ми се, че наблизо дочух продължително силно мучене. От този звук се събудих и усетих, че червата ми куркат и съм се напикал. От виното е било. Не съм свикнал да пия вино, предпочитам бира.
Той продължи да дърдори глупости, докато най-сетне ни заведоха в Дома на справедливостта. Там старият пазител на царския печат седеше на съдийския трон и пред него лежаха четиридесетте кожени свитъка, в които бяха записани законите. Въоръжени войници ни ограждаха, за да не можем да избягаме. От един кожен свитък пазителят на печата прочете закона и оповести, че трябва да умрем, тъй като фараонът не е оздравял след отваряне на черепа му. Аз погледнах Птахор, но той само се усмихна, когато палачът пристъпи напред с меча си.
— Започни с кръвоспирателя — каза Птахор. — Той бърза повече от нас, в Западната страна майка му вече е сварила граховата каша.
Кръвоспирателят свойски се сбогува с нас, направи свещените знаци на Амон и смирено коленичи на пода пред кожените свитъци. Палачът замахна с меча си, завъртя го със свистене над главата на осъдения, но възпря удара си и острието на меча съвсем леко докосна врата на кръвоспирателя. Въпреки това той се строполи на пода и ние помислихме, че от страх е припаднал, защото на врата му не се виждаше дори драскотина. Беше мой ред и аз спокойно коленичих, палачът ми се усмихна и допря меча до врата ми, не желаейки да ми причинява излишен страх. Птахор реши, че е достатъчно нисък и няма нужда да коленичи. Мечът на палача докосна и неговия врат. С това смъртната ни присъда бе изпълнена и ние получихме нови имена, изгравирани на тежки златни гривни. На гривната на Птахор действително имаше надпис „Този, който прилича на павиан“, а на моята се четеше „Този, който е самотен“. След туй лекарското умение на Птахор бе възнаградено със злато. На мен също ми отмериха злато и после ни облякоха с нови одежди. За първи път носех надиплена поличка от царски лен и яка, натежала от сребро и скъпоценни камъни. Но когато слугите се опитаха да вдигнат кръвоспирателя и да го свестят, той не дойде на себе си — оказа се, че е мъртъв. Видях го със собствените си очи и смея да го твърдя. Обаче така и не разбрах защо беше умрял, освен ако не е вярвал, че наистина трябва да умре. Защото въпреки глупостта си той притежаваше способността да спира кръвотечения, а такъв човек не е като другите.
Сред всеобщия траур по повод смъртта на фараона плъзна мълвата за странната кончина на кръвоспирателя. Всички, които я научаваха, избухваха в смях и се удряха по коленете, защото случаят наистина беше много забавен.