Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))». Краткое содержание книги:
Официално аз също бях считан за мъртъв и в документите, които подписвах, наред с името си Синухе трябваше да добавям Този, който е самотен. В двореца бях известен единствено под това име.
3
Когато, облечен с новите си дрехи и със златна гривна на ръката, се върнах в Дома на живота, учителите ми се кланяха с отпуснати пред коленете ръце. И все пак аз си оставах ученик. Възложиха ми да направя най-подробно описание на трепанацията и смъртта на фараона, под което трябваше да се подпиша. То ми отне много време и накрая завърших с това как от ноздрите на фараона духът му е излязъл и в образа на птица се е отправил към слънцето. Досаждаха ми с въпроса дали фараонът в последния момент действително е дошъл в съзнание и е прошепнал „Хвала на Амон!“, както твърдели много други свидетели. Напрегнах паметта си и реших, че най-добре ще е и това да потвърдя като истина. После със задоволство узнах, че в двора на храма описанието ми се четяло пред посетителите през всичките седемдесет дни, докато в Дома на смъртта подготвяха тялото на фараона да оцелее за вечни времена! По време на траура таванските публични домове, кръчми и бирарии бяха затворени. За да се купи вино и да се послуша музика, трябваше да се минава през задния им вход.
След изтичане на седемдесетте дни ми съобщиха, че лекарската ми подготовка е приключила и мога да упражнявам професията си в който и да било квартал на града. Ако ли пък желая да продължа учението и да се посветя на някоя специална област, например зъболекарство, ушни болести, акушерство, опипване с ръце, боравене с лекарския нож — изобщо една от четиринадесетте специалности, преподавани в Дома на живота от най-добрите медици под надзора на царските лекари, трябвало само да посоча коя от тях ще избера. Това беше особено благоволение и доказателство, че Амон се отплаща достойно на служителите си.
Бях млад и науката в Дома на живота вече не ме въодушевяваше. Шеметът на Тива ме бе обзел, исках да забогатея, да се прочуя и да се възползувам от времето, докато все още всички знаеха името ми — Синухе, Този, който е самотен. Имах злато, купих си скромна къща в покрайнините на богаташкия квартал, обзаведох я според възможностите си и за слуга си взех роб — мършав и едноок, но иначе отговаряше на нуждите ми. Казваше се Каптах и той самият ме убеди в ползата от недъга си, защото, докато пациентите ми чакали реда си в приемната, той щял да им обяснява, че съм го купил съвсем сляп и съм излекувал едното му око. Затуй го и взех. За бъдещата си приемна поръчах няколко картини. На една от тях се виждаше как мъдрият бог на медицината Имхотеп ме обучава. Както се полагаше, аз бях нарисуван дребен в сравнение с него, но отдолу имаше надпис: „Най-умният и най-способният сред учениците ми — Синухе, син на Сенмут, Този, който е самотен“. На друга картина принасях жертва на Амон, за да му отдам заслужената почит и пациентите да ми имат доверие. На трета великият фараон, изобразен като птица, ме гледаше от небето, докато слугите му ми отмерваха злато и ме обличаха с нови одежди. Накарах Тутмос да ги нарисува, макар да не беше правоспособен художник и името му да не стоеше в книгата на храма на Птах. Поръчах му ги, защото беше мой приятел. В чест на приятелството ни той ги нарисува много изкусно, по традиционния начин, и те пламтяха в червено и жълто — най-евтините от всички бои на пазара. Успя да ги нарисува така, че ония, които ги видят за първи път, удивени да вдигнат ръце и да кажат:
— Синухе, синът на Сенмут, Този, който е самотен, умело лекува пациентите си и наистина заслужава доверие.
Когато всичко беше готово, седнах в очакване на пациенти и болни, за да ги лекувам. Дълго седях и чаках, ала пациенти не идваха. Надвечер отидох в кръчмата да разведря душата си с вино, понеже ми беше останало още малко злато и сребро от дворцовия подарък. Бях млад, смятах се за способен лекар и не се тревожех за бъдещето. Разведрявах душата си и с Тутмос на висок глас разговаряхме за положението в двете царства. По онова време всички хора по площадите, пред дюкяните, в кръчмите и публичните домове разговаряха на висок глас за положението в двете царства.
Предсказанието на стария пазител на печата се бе сбъднало. Когато тялото на великия фараон бе подготвено да устои на смъртта и положено в гробница в Долината на царете и вратите на гробницата бяха запечатани с царския печат, великата царска майка седна на трона с камшик и скиптър в ръка, с царска брада и царска лъвска опашка около пояса. Престолонаследникът още не беше коронован — казваха, че преди да поеме властта, искал да се пречисти и да се моли на боговете. Но ето че великата царска майка прогони стария пазител на печата и настани от дясната си страна неизвестния жрец Ейе, така че той се издигна над всички египетски сановници, настани се при четиридесетте кожени свитъка в Дома на справедливостта и започна да се разпорежда с бирниците и царските зидари. Тогава именно целият храм на Амон забръмча като кошер, появиха се лоши поличби и царските жертвоприношения не сполучваха. Заговори се за чудновати сънища, които жреците разтълкуваха. Ветровете промениха посоката си противно на всякакъв ред в природата, в Египет два дни наред валя дъжд, складовете на кея протекоха и зърното изгни. Водите на няколко езера в околностите на Тива се превърнаха в кръв и много народ се извървя да ги види. Но хората все още не се плашеха, защото такива неща се бяха случвали винаги щом жреците се разгневяха.