Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))». Краткое содержание книги:
Когато стигнахме началото на обработваемата земя, докъдето се простираха напоителните канали, видяхме, че ни чака царският паланкин. Робите се бяха излегнали на пясъка, а от паланкина слезе да ни посрещне едър жрец с бръсната глава и мургаво лице, излъчващо мрачно обаяние. Поклоних му се с отпуснати пред коленете ръце, защото се досетих, че това е жрецът на Ра-Херахти, за когото ми бе говорил Птахор. Но той не ми обърна внимание, а се хвърли ничком пред престолонаследника и го поздрави като фараон. Това означаваше, че Аменхотеп III беше починал. След туй робите притичаха да се погрижат за новия фараон — измиха крайниците му, разтриха ги и ги намазаха с помада, облякоха му дрехи от царски лен и на главата му сложиха фараонска шапка.
В същото време Ейе се обърна към мене и ме запита:
— Той срещна ли се със своя бог, Синухе?
— Срещна се — отговорих аз. — Но аз бдях над него, така че нищо лошо не му се случи. Ти откъде знаеш името ми?
Той се усмихна и каза:
— Моята задача е да знам всичко, което става в палата, докато удари часът ми. Името ти ми е известно, както и това, че си лекар. Затуй бях сигурен, че той се намира в грижовни ръце. Знам също, че си жрец на Амон и си положил клетва пред него.
Последните думи изрече натъртено и заканително, ала аз разперих ръце и запитах:
— Какво значение има една клетва пред Амон?
— Прав си — продължи той — и не е нужно да се каеш. Знай само, че той става неспокоен, когато наближи срещата му с бога. Тогава нищо не може да го възпре, но не разрешава на стражите да го придружават. Вие обаче през цялата нощ бяхте в безопасност, нищо не ви застрашаваше и както виждаш, паланкинът го чака. А оня копиеносец там? — посочи той Хоремхеб, който стоеше встрани със сокола на рамо и опипваше върха на копието си. — Не е ли по-добре да умре, за да не се разгласяват фараонските тайни?
— Той зави фараона с наметката си, за да не настине — казах аз. — Готов е да насочи копието си срещу враговете на царя. Смятам, че жив ще ти е по-полезен, отколкото мъртъв, жрецо Ейе.
Жрецът небрежно му подхвърли златна гривна и каза:
— Някой ден можеш да наминеш в палата и да ми се обадиш, копиеносецо.
Но Хоремхеб не улови гривната и тя падна в пясъка до краката му.
— Заповеди приемам само от фараона — рече той, гледайки Ейе непокорно. — Ако не се лъжа, фараонът е оня там, с царската шапка. Соколът ме заведе при него и това ми е достатъчно.
Ейе не се разгневи.
— Златото е ценно и винаги необходимо — рече той, вдигна гривната от пясъка и я сложи на китката си. — Поклони се тогава на фараона си. Само че в негово присъствие не бива да носиш копие.
Престолонаследникът се приближи. Лицето му беше бледо и изнурено, но по него продължаваше да гори оня чудноват пламък, който сгря сърцето ми.
— Следвайте ме — рече той, — следвайте ме по всички нови пътища, защото истината ме озари!
Последвахме го до паланкина.
— Истината е в копието — промърмори си Хоремхеб, но се подчини и го предаде на слугата отпред.
Двамата седнахме върху дръжките на паланкина и поехме. Носачите на бегом се спуснаха до кея, където ни очакваше лодка. В палата се върнахме по същия път, без някой да ни забележи, макар около стените да се бяха струпали множество хора, облечени в бяло.
Допуснаха ни в покоите на престолонаследника и той ни показа големи критски делви, по чиято повърхност бяха изобразени плуващи риби и разни животни. Щеше ми се Тутмос да ги види, защото те доказваха, че може да има изкуство, по-различно от египетското. Когато изтощеният престолонаследник се успокои, той се държеше и разговаряше разумно като всеки наш връстник, без да изисква от нас прекалена учтивост и церемониалност. После съобщиха, че великата царска майка пристига, за да му се поклони. Той се сбогува с нас, като обеща да не ни забравя. На излизане Хоремхеб ме погледна нерешително.
— Много съм загрижен — каза той. — Няма къде да ида.
— Остани просто тук — посъветвах го аз. — Нали той обеща да не те забравя. Най-добре би било да си наблизо, когато си спомни за теб. Боговете са своенравни и бързо забравят.
— Да остана тук сред този рояк мухи? — рече Хоремхеб и посочи придворните, които шумно се тълпяха пред вратите към покоите на престолонаследника. — Не, аз имам истинска причина да се тревожа — продължи той мрачно. — Какво ще стане с Египет, щом фараонът се бои от кръв и смята всички народи, езици и цветове за равностойни? Аз съм роден за воин и разумът ми подсказва, че това е лоша поличба за войниците. Всеки случай първо ще ида да си взема копието. То остана у слугата.