Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

За сметка на това вълнението и празнословието се ширеха, ала фараонските наемници в казармите — египтяни, сирийци, негри и шардани — получаваха богати подаръци от царската майка, на терасата в палата на военачалниците се раздаваха златни огърлици и почетни знаци и редът се запазваше. Нищо не застрашаваше могъществото на Египет, защото в Сирия гарнизоните също се грижеха за реда, а князете на Библос, Симира, Сидон и Газа, прекарали детството си край нозете на фараона и получили възпитание в палата, скърбяха за него, сякаш бяха загубили собствения си баща, и пращаха на царската майка послания, в които я уверяваха, че са прах под краката й. Но в Куш, в Нубия и по границите със Судан открай време съществуваше обичай след смъртта на фараона да се воюва, като че ли на негрите им се искаше да изпробват търпението на новия фараон. Затуй царският наместник в южните земи, синът на бога в южните гарнизони, вдигна войските си на крак веднага щом получи известието за смъртта на фараона. Те минаха границата, подпалиха много села и се върнаха с богата плячка — говеда, роби, лъвски опашки и щраусови пера. Така пътищата в Куш отново бяха сигурни и всички разбойнически племена оплакваха горко смъртта на фараона, виждайки вождовете си увиснали с главата надолу по стените на пограничните крепости.

По морските острови също скърбяха за починалия фараон. Вавилонският цар и царят на хетската земя изпратиха на царската майка глинени плочки със съболезнования и с молба за злато, за да му издигнат паметници в храмовете, понеже за тях фараонът е бил като баща и брат. А митанският цар от Нахарина изпрати дъщеря си за невеста на бъдещия фараон, както някога беше сторил баща му и както е било уговорено с покойния фараон преди смъртта му. Принцесата на име Тадукипа пристигна в Тива, придружавана от слуги, роби и мулета, които бяха натоварени със скъпи стоки. Тя беше още дете, едва навършила шест години. Престолонаследникът я взе за жена, тъй като Митани беше като защитна стена между богатата Сирия и северните страни и охраняваше всички кервански пътища от Междуречието до морските брегове. Така жреците на небесната дъщеря на Амон, Сехмет с лъвската глава, помръкнаха и пантите на вратите в техния храм ръждясаха окончателно.