Записки по съвременна история 1918–1945
- Автор: Семков Милен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Записки по съвременна история 1918–1945». Краткое содержание книги:
И след 7 ноември 1917 болшевиките продължават да получават финансова подкрепа от германското правителство, оказвана им още от края на 1914 г. — тогава, за да разлагат царската армия с лозунги за мир, сега, за да сключат мир с Германия и да се задържат на власт до германската победа в световната война. Според германските официални документи до лятото на 1918 г. болшевиките са получили 72 млн. златни марки и по-голямата част от тази сума е връчена след 7 ноември 1917 година. На 13 май 1918 г. германският посланик граф Мирбах с телеграма от Москва до Берлин съобщава, че е в германски интерес „да продължаваме да снабдяваме болшевиките с минимума от необходимите им средства, за да ги поддържаме на власт“. На 6 юли 1918 г. двама леви есери убиват Мирбах с цел да предизвикат германо-съветска война. Левите есери са привърженици на революционния терор и искат да прехвърлят революцията на Запад — към капиталистическия свят. Убийството прекратява германския златен поток.
Военният комунизъм. Победата в гражданската война и срещу интервенцията на големи и малки държани е спечелена с политика, станала известна като военен комунизъм. С изключителни закони са мобилизирани в армията или в производството всички пълнолетни граждани и за неявяване или неподчинение се предвижда разстрел за дезертьорство. Отменят се парите и се преминава към купонна система и натурална размяна, на някои места се обявява краят на семейството и началото на „свободната любов“. За да се спаси от гладна смърт населението от по-големите промишлени центрове, започва жестока реквизиция на храни от селяните. Гладната смърт се премества в селата. Засетите площи намаляват наполовина и също с толкова — и добивите. Черкви и манастири се ограбват, подпалват, разрушават, свещениците са лишени от купони, много са разстреляни по заповед от правителството за сплашване на вярващите и за да не оказват помощ на борещите се в името на православната вяра белогвардейци. И по селата върлува глад, селяните (85% от населението на Русия) отказват да обработват земята, след като плодовете на труда им ще бъдат отнети.
Опора на военния комунизъм са Червената армия, командвана от Троцки (министър на външните работи през 1917 — 1918 г., от 1918 до 1925 г. — министър на войната) и Чека (от Чрезвичайная комисия — Извънредна комисия) — политическата полиция, командвана от Дзержински. Армията и Чека воюват срещу белогвардейци и интервента, но и смазват селски бунтове и въстания за независимост на различни народи, повярвали в декрета за самоопределение на народите и правата на националностите. Разстрелите за най-дребни нарушения са обикновено явление, дори и разстрели на невинни. На червения терор антиболшевиките отговарят с бял терор. В гражданската война от 1918 до 1920 г. загиват 1 млн. души по фронтовете и 6 млн. умират от глад, жертва на военния комунизъм и на селските бунтове.
На 17 юли 1918 г. край Екатеринбург е разстреляно по заповед на правителството цялото царско семейство — Николай II, съпругата му, децата им и всички техни роднини, които са попаднали в ръцете на болшевиките. На 30 август 1918 г. есерката Фани Каплан стреля срещу Ленин и го ранява тежко. След седмица тя е екзекутирана без съд, а червеният терор се засилва. Първите „острови“ — затвори и концлагери, се появяват на картата на Русия, за да формират страшния „архипелаг ГУЛАГ“ (от Главно управление на лагерите). Русия губи половината от висшистите си — избити, умрели от глад или избягали в чужбина. Европа е наводнена от белоемигранти.
Полско-съветската война. През пролетта на 1920 г. пред ръководителпте на болшевишката партия се открива нова възможност за разгаряне на революционния пожар в Европа. През април полските войски нападат Съветска Русия, за да окажат помощ на украинските националисти, и превземат Киев. Във войната настъпва обрат и Червената армия наближава Варшава. Делегатите на втория конгрес на Коминтерна всеки ден следят как червените флагчета се придвижват на Запад по картата на Европа и коментират казаното от Зиновиев на конгреса на украинските съвети: тази война е „начало на развиваща се международна пролетарска революция. Географски Полша е разположена между Русия и Германия. Когато този клин бъда изхвърлен от нашата Червена армия, ще имаме близко съседство с германските работници.“ Целта на ръководителите на болшевишката партия не е само Полша, а създаването на съветска Германия. Троцки в доклад пред висшето ръководство на съветите не крие, че се стремят на Запад към европейския пролетариат и че ще преминат през трупа на белогвардейска Полша. И Ленин гледа на Полша като на пропаст, разделяща Съветска Русия и Германия. А Радек дори е очаквал на полско-съветската граница Червената армия да бъде посрещната като освободителка от капиталистическото робство. В „Правда“ той обяснява, че „работниците от целия свят отсега нататък трябва да станат руски патриоти“.